Мъжът не беше въоръжен и макар Юна да знаеше, че трябва да се цели в краката му, за миг му се прииска да вземе на прицел сърцето му. Двамата със Самуел скочиха отгоре му, събориха го по корем и светкавично поставиха белезници на ръцете и краката му. После, запъхтян и все така държащ на прицел главата на убиеца, Самуел набра спешния телефон. Не успяваше да сдържи риданието в гласа си, докато обясняваше ситуацията.
Двамата млади детективи бяха заловили до този момент напълно неизвестен на полицията сериен убиец. Името му беше Юрек Валтер.
Юна внимателно помогна на жената да излезе от ковчега, като непрекъснато й говореше успокоително. Нещастницата се отпусна на земята, като едва си поемаше дъх. Докато й обясняваше, че линейката ще пристигне всеки момент, детективът забеляза някакво движение между дърветата. Нещо едро бягаше навътре в гората. Счупване на клон, разлюляване на елхи, свличане на голямо количество сняг.
Сигурно беше сърна.
По-късно Юна си беше дал сметка, че най-вероятно това е бил съучастникът на Юрек Валтер, но в онзи момент единственото, за което двамата със Самуел можеха да мислят, беше да спасят жената и да отведат убиеца в затвора „Реманд“ в Кроноберг.
Оказа се, че жената беше престояла в онзи ковчег близо две години. Юрек Валтер редовно й носел храна и вода, след което отново покривал гроба с пръст. Жертвата му беше ослепяла и носеше всички последици на хронично недохранване. Ръцете и краката й бяха измръзнали, мускулите й бяха атрофирали, а раните от притискането на пръстта отгоре бяха деформирали необратимо тялото й.
Първоначално лекарите бяха предположили, че неспособността й да комуникира се дължи на травмите, но постепенно беше станало ясно, че жената е претърпяла сериозно мозъчно увреждане вследствие на студа и полугладното състояние, в което е била държана.
24
В четири и половина сутринта Юна влезе в дома си и моментално заключи вратата. Все още треперещ от преживяното, той премести топлото потно телце на дъщеря си Луми към средата на спалнята, а после легна и прегърна едновременно и нея, и съпругата си Сума. Знаеше, че няма да бъде в състояние да заспи, но имаше нужда да полежи заедно с двете си най-близки същества.
В седем часа вече беше отново в гората Лил-Ян. Районът бе отдавна отцепен и охраняван, но снегът около гроба беше до такава степен утъпкан от полицаи, кучета и парамедици, че нямаше никакъв смисъл да се опитва да търси следите на предполагаемия съучастник.
Към десет часа отрядът с полицейските кучета идентифицира подозрително място в близост до резервоара Углевикен, намиращо се само на двеста метра от гроба на жената. Бяха извикани екип от криминалисти и специалисти по местопрестъпления и два часа по-късно бяха ексхумирани останките на мъж на средна възраст и момче на около петнайсет години. Двамата бяха натъпкани в син пластмасов варел, а анализите показаха, че са били заровени преди близо четири години. Не бяха успели да оцелеят дълго време във варела въпреки тръбичката за въздух, с която са разполагали.
Юрек Валтер се оказа с адресна регистрация на улица „Бьорньо“ — част от голям жилищен комплекс, построен в началото на 70-те години на XX век, в района Хосвьо на град Сьодертеле. Името му фигурираше единствено на този адрес. Оказваше се, че откакто беше пристигнал в Швеция от Полша през 1994 година и бе получил разрешение за работа, не беше живял никъде другаде. Бе работил като механик в малка компания — Инженерна работилница „Менге“, където поправял скоростни кутии на локомотиви и възстановявал дизелови двигатели. Всички доказателства сочеха, че беше водил спокоен, уединен живот.
Юна, Самуел и останалите полицаи нямаха представа какво ще открият в апартамента на Юрек Валтер — камера за мъчения или шкаф със садистични трофеи, буркани с формалдехид или фризери, натъпкани с части от човешки тела, рафтове, огъващи се под купища извратени снимки…
Полицията беше отцепила периметъра около жилищния комплекс, както и целия втори етаж на сградата. Облечени в защитни костюми, те отвориха вратата и започнаха да подреждат дъски, върху които да стъпват, за да не компрометират доказателствата.
Юрек Валтер притежаваше двустаен апартамент с площ от трийсет и три квадратни метра.
Под отвора на пощенската кутия се беше събрала купчина рекламни брошури и сметки за битови услуги. Антрето беше абсолютно празно. Празен се оказа и вграденият гардероб до входната врата — никакви обувки, никакви дрехи.