Продължиха навътре.
Юна очакваше да попаднат на криещия се съучастник, но всичко тънеше в тишина и някаква особена неподвижност. Сякаш времето тук беше спряло.
Щорите бяха вдигнати. В апартамента миришеше на слънце и прах.
В кухнята нямаше нито маса, нито столове. Хладилникът беше отворен и изключен. Нищо не подсказваше, че изобщо някога е бил използван. Тенджерите върху печката бяха леко ръждясали. Фурната си стоеше непокътната с инструкциите за употреба, лепнати на вратичката й. Единствената храна, която откриха в шкафовете, бяха две консерви ананас на шайби.
В спалнята имаше тясно легло без чаршафи, а гардеробът съхраняваше една-единствена чиста риза, висяща на метална закачалка.
И това беше всичко.
Празният апартамент безсъмнено означаваше, че Юрек Валтер не живее тук. Вероятно го беше използвал само като адрес за кореспонденция. И наоколо нямаше нищо, което да ги отведе до истинското му местоживеене. Единствените отпечатъци наоколо принадлежаха на самия Юрек.
Той нямаше криминално досие. Не беше заподозрян за никакво престъпление. Нямаше никакви застраховки, никога не беше вземал кредити. Данъците му бяха удържани директно от надниците му и никога не беше подавал данъчна декларация.
В Швеция имаше много и различни регистри (повече от триста), до един под шапката на Закона за личните регистри. Юрек Валтер фигурираше само в онези, които никой гражданин на страната не можеше да избегне.
Иначе беше невидим.
Никога не беше вземал болнични, никога не беше търсил помощ от лекар или стоматолог.
Отсъстваше и от регистъра за притежание на оръжие, и от регистъра за собственост на моторно превозно средство. Липсваха данни за завършени училища, липсваха данни за политическа или религиозна принадлежност.
Сякаш този човек беше живял живота си с изричното намерение да бъде колкото е възможно по-невидим за държавата. Шепата хора, с които е бил принуден да контактува на работното си място, не знаеха нищичко за него. Единствената информация, която полицията получи от тях, бе, че Валтер не е бил от приказливите, но пък е бил отличен механик.
Когато Отделът за криминални престъпления получи поисканата справка от полската полиция, стана ясно, че лицето Юрек Валтер е мъртво от години. И тъй като техният Юрек Валтер е бил открит убит в обществената тоалетна на централната железопътна гара в Краков, поляците веднага изпратиха съответните снимки и отпечатъци.
Нито снимките, нито отпечатъците съвпаднаха с шведския сериен убиец. Нямаше никакво съмнение, че той беше откраднал самоличността на истинския Юрек Валтер.
Мъжът, когото бяха заловили в гората Лил-Ян, се превръщаше във все по-голяма загадка. Полицията продължи да претърсва гората още три месеца, но с изключение на мъжа и момчето във варела, не бяха открити никакви други жертви.
Не и докато на железопътния мост по посока Стокхолм не се появи Микаел Колер-Фрост.
25
Отговорността за предварителното разследване беше поета от прокурор, но разпитите бяха провеждани от Юна Лина и Самуел Мендел — както първият разпит при арестуването, така и официалният разпит за следствието. Юрек Валтер не направи никакви признания, но и не отрече престъпленията си. В отговор на всички въпроси обикновено редеше философски тиради за смъртта и човешката орис. Поради липса на преки доказателства при издаване на присъдата в Стокхолмската съдебна палата бяха взети предвид съпътстващите ареста му обстоятелства, отказът му да даде каквото и да било обяснение на случилото се и съдебнопсихиатричната експертиза. Адвокатът му пусна автоматично обжалване на присъдата. Докато чакаха гледането на делото в Апелативния съд, детективите го подложиха на нови разпити в затвора „Кроноберг“.
Служителите в затвора по принцип бяха невъзмутимо племе, но присъствието на Юрек Валтер определено ги притесняваше. Този човек ги изпълваше с рядко за тях безпокойство. Където и да се озовеше, моментално назряваха конфликти — веднъж предизвика сбиване между двама надзиратели, което изпрати в болница единия от тях. Веднага след този случай беше свикано спешно заседание на управата, на което бяха приети нови мерки за сигурност. От този момент нататък на Юрек Валтер беше забранено да контактува с останалите затворници и да излиза на двора за разходки.