— Не възнамерявам да ходя в съда — отсече със сериозен тон Самуел. — Не че се страхувам, но… Не знам, не мога да го обясня… Просто имам чувството, че душата ми се омърсява. Че всяка секунда в повече, която прекарвам в близост до онзи тип, душата ми става все по-мръсна и по-мръсна.
— Убеден съм, че е виновен — рече Юна.
— Но? — изгледа го колегата му.
— Но мисля, че има съучастник.
Самуел въздъхна, сложи мръсните чинии в мивката и рече:
— Разбери, че двамата с теб спряхме сериен убиец! Самотен лунатик, който…
— Той не беше сам до онзи гроб, когато стигнахме там! — прекъсна го Юна.
— Напротив, беше! — възрази Самуел и започна да мие чиниите.
— За серийните убийци не е необичайно да работят с помощници! — не се предаваше Юна.
— Така е, но нищо открито досега не предполага, че Юрек Валтер принадлежи към тази категория престъпници — изтъкна Самуел. — Юна, повярвай ми, ние си свършихме перфектно нашата работа! И това е краят!
27
Слънчевите лъчи играеха в прашните прозорци на двореца Врангелска. Адвокатът на Юрек Валтер обясни, че съдебното дело дотолкова било разстроило неговия клиент, че нямал сили отново да обяснява защо е бил на местопрестъплението в момента на ареста му.
Обвинението призова като свидетел криминален инспектор Юна Лина. Той разказа за проведеното наблюдение и за последвалия арест. После адвокатът на защитата го попита дали има причина да подозира някакви грешки в обвинението.
— Според вас възможно ли е моят клиент да е бил осъден за престъпление, извършено от друг?
Юна срещна нетърпеливия поглед на адвоката и в съзнанието си видя как Юрек Валтер преспокойно бута жената обратно в ковчега всеки път, когато тя се опита да излезе.
— Питам ви, защото сте били лично там — продължи адвокатът. — Възможно ли е Юрек Валтер всъщност да се е опитвал да спаси жената от онзи гроб?
— Не! — отсече категорично Юна.
След двучасово заседание съдебният състав на Апелативния съд потвърди присъдата на Стокхолмския съд. По лицето на Юрек Валтер не помръдна и мускулче, докато слушаше още по-строгата си нова присъда. Той щеше да бъде прехвърлен в строго охранявано отделение на психиатрична клиника при допълнителни мерки за сигурност и нищожни възможности за предсрочно освобождаване. Тъй като беше свързан не само с доказаното престъпление, но и с още много други текущи разследвания, за него трябваше да бъдат наложени извънредни ограничения.
Когато четенето на присъдата приключи, Юрек Валтер извърна сбръчканото си лице, впи бледите си очи право в Юна Лина и изрече бавно:
— Сега двамата синове на Самуел Мендел ще изчезнат. Ще изчезне и съпругата му Ребека. Но… Чуй ме добре, Юна Лина! Полицията ще започне да ги търси и накрая ще се откаже, и когато това стане, Самуел ще продължи търсенето сам. И когато накрая си даде сметка, че никога повече няма да види семейството си, ще се самоубие!
Юна се изправи и тръгна към вратата на съдебната зала.
— И твоята дъщеричка — продължи Юрек Валтер, вече свел поглед към ноктите на ръцете си.
— Внимавай какво говориш! — изръмжа Юна.
— Луми ще изчезне! — прошепна Юрек. — Ще изчезне и Сума! И когато си дадеш сметка, че никога няма да ги намериш, ти… ти ще се обесиш!
При тези думи пак вдигна глава и пак впери очи право в очите на Юна. Изражението му беше спокойно — сякаш желанието му вече се бе осъществило.
Обикновено осъдените бяха отвеждани обратно в предварителния арест до уреждане на прехвърлянето им в определеното за тях място за излежаване на присъдата. Но служителите в затвора „Кроноберг“ бяха толкова нетърпеливи да се отърват от Юрек Валтер, че бяха организирали директното му транспортиране от двореца Врангелска до строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия към Льовенстрьомската болница, намиращо се на двайсет километра северно от Стокхолм.
Юрек Валтер щеше да бъде поставен в строга изолация в най-добре охранявания затвор в Швеция за неопределено време. Самуел Мендел беше приел заплахата на престъпника като празни приказки на човек, който не е в състояние да стори нищо друго, освен да говори. Но Юна така и не успя да се освободи от усещането, че заплахата беше представена като истина, като свършен факт.
Когато не бяха открити никакви други трупове, разследването загуби приоритетния си статус. Макар че не беше напълно изоставено, премина в графа „студени досиета“.