Юна отказваше да се предаде, но за съжаление разполагаха с твърде малко парченца от този пъзел, а оскъдните следи, по които бяха поели, доведоха до задънена улица. И въпреки че Юрек Валтер беше спрян и осъден, трудно можеше да се каже, че сега знаят за него повече, отколкото знаеха преди.
Той продължаваше да бъде мистерия.
В един петъчен следобед, два месеца след делото в Апелативния съд, Юна и Самуел седяха в кафенето до щаба на полицията и пиеха двойно еспресо. Всеки от тях вече беше зает с нови случаи, но продължаваха да се срещат редовно, за да обсъждат Юрек Валтер. Въпреки че бяха преглеждали многократно материалите по делото на серийния убиец, все още не бяха открили нищо, което да им подскаже наличието на съучастник. Цялата тази история беше на път да се превърне в забавна игра, разбираема само за тях, при която се надпреварваха да нарочват невинни непознати за заподозрени. И тогава се случи немислимото.
28
Телефонът на Самуел, оставен до чашата му с кафе, иззвъня. На екрана се виждаше снимка на съпругата му Ребека. Юна слушаше с едно ухо разговора, зает да почиства кристалната захар, с която беше поръсена канелената му кифличка. Очевидно на Ребека и момчетата се налагаше да потеглят за лятната им вила в Даларьо по-рано от планираното и Самуел обеща да купи някаква храна, преди да се присъедини към тях. Поръча на жена си да кара внимателно и завърши разговора с целувки.
— Дърводелецът, който поправя верандата ни там, искал да огледаме свършеното от него колкото е възможно по-скоро, за да можел след него да започне бояджията — поясни Самуел за приятеля си.
Юна и Самуел се върнаха в канцелариите си в Отдела за криминални разследвания към Националната полиция и до края на работния ден повече не се видяха.
Пет часа по-късно Юна вечеряше със семейството си, когато му се обади Самуел.
Приятелят му едва си поемаше дъх и говореше толкова бързо, че беше трудно да се различи какво точно казва, но като цяло стана ясно, че Ребека и момчетата не били пристигнали във вилата в Даларьо. Изобщо не се били появявали там и не вдигали телефоните си.
— Все трябва да има някакво логично обяснение — промърмори Юна.
— Обадих се в полицията, звънях по всички болници и…
— Къде си сега? — прекъсна го Юна.
— По пътя за Даларьо. Отивам към къщата.
— С какво мога да ти помогна? — попита Юна.
Страшната мисъл вече беше минала през главата му, но въпреки това косъмчетата на тила му пак щръкнаха, когато Самуел изрече:
— Провери Юрек Валтер да не е избягал!
След като Самуел затвори телефона, Юна моментално се обади в строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия към Льовенстрьомската болница и поиска да говори лично с началника Роланд Бролин. Беше му докладвано, че и през този ден в отделението не се е случило нищо необичайно. Юрек Валтер си бил все така в килията под строга охрана.
Когато Юна звънна на приятеля си, за да му съобщи чутото, Самуел вече звучеше коренно различно отпреди.
— Намирам се в гората! — крещеше като обезумял. — Намерих колата на Ребека! Насред тесния път за материка, но вътре няма никого! В колата няма никого, Юна!
— Идвам веднага! — отсече Юна Лина.
Полицията се зае светкавично с издирването на семейството на Самуел. Всички дири от Ребека и момчетата изчезваха на чакъла, на пет метра от изоставената кола. Кучетата не уловиха никаква следа — само крачеха нагоре-надолу, душеха и се въртяха в кръг. Но напразно.
През следващите два месеца бяха претърсени всички гори, пътища, къщи и канали в околността. След като полицията се отказа, Самуел и Юна продължиха сами. Търсеха, изпълнени с решителност и страх, който главоломно нарастваше, докато накрая не започна да става непоносим. Никой от тях не смееше да изрече на глас мислите си. И двамата отказваха да озвучат ужаса си от онова, което се беше случило с Ребека, Рубен и Йошуа. И двамата бяха видели с очите си докъде стигаше жестокостта на Юрек Валтер.
29
През онзи период Юна беше изгубил ума и дума от безпокойство. Не можеше да мигне от тревоги по близките си. Пазеше семейството си, ходеше с тях навсякъде, караше ги на работа и детска градина и ги връщаше, а за Луми постави допълнителна охрана с разрешението на учителките. Но накрая беше принуден да приеме, че в дългосрочен план нищо от това няма да бъде достатъчно.