С трескава концентрация Юна се изправи очи в очи с неизбежното. Хладнокръвно и систематично той започна да обмисля всички подробности и аспекти на ситуацията. И така състави план, който щеше да спаси и тримата.
Отделът за криминални разследвания към Националната полиция не знаеше почти нищо за Юрек Валтер. Изчезването на семейството на Самуел Мендел представляваше убедително доказателство за наличието на негов съучастник, но този съучастник не беше оставил след себе си нито една улика. Той беше сянка на сянката.
Колегите на Юна прецениха положението като безнадеждно, обаче той отказваше да се предаде. Беше наясно, разбира се, че намирането на този съучастник в никакъв случай няма да бъде лесно. Допускаше, че ще отнеме много години. Години, през които той щеше да бъде съвсем сам. Нямаше как едновременно и да продължава издирването на престъпника, и да пази Сума и Луми. А наемането на лични бодигардове за съпругата и дъщеря му щеше да погълне семейните спестявания за не повече от шест месеца.
Съучастникът на Юрек беше чакал месеци, преди да отвлече семейството на Самуел. Очевидно този човек не бързаше за никъде — чакаше търпеливо и безотказно най-подходящия за целта момент.
Юна започна да обмисля как тримата биха могли да останат заедно. Можеха да сменят работата и самоличността си и да се преместят на друго място, където да заживеят тихо и кротко. Просто искаше да бъде заедно със Сума и Луми — нищо друго нямаше значение.
Но именно защото беше полицай, никой не знаеше по-добре от него, че промяната на самоличността не е никакъв изход. Вярно, предоставяше пространство за дишане — колкото по-далече, толкова повече спечелени дни. Ала сред предполагаемите жертви на Юрек Валтер беше и човекът от Банкок, изчезнал безследно от асансьора в хотел „Сукотай“.
Нямаше накъде да бягат.
С течение на времето Юна Лина беше принуден да признае пред себе си, че далеч по-важен от желанието му да остане заедно със Сума и Луми беше техният живот.
Бягството на тримата би било равносилно на директно предизвикателство към Юрек Валтер да тръгне след тях. А Юна беше наясно, че започне ли да търси, човек рано или късно открива плячката си, колкото и добре да е скрита тя.
Единственият начин да не бъдат открити беше Юрек Валтер изобщо да не тръгва да ги търси.
Решението беше само едно.
Юрек и неговата сянка трябваше да бъдат накарани да вярват, че Сума и Луми са мъртви.
31
С наближаването на покрайнините на Стокхолм движението става все по-интензивно. Пред предното стъкло на колата на Юна се вихрят снежинки, но само за да изчезнат миг по-късно, стопени върху влажния асфалт на магистралата.
Всеки път, когато си спомня как беше уредил смъртта на Сума и Луми, за да им подари нов живот, той се изпълва с огромна болка. Нилс Олен беше човекът, който тогава му помогна — макар и крайно неохотно. Съдебният патолог разбираше, че постъпват правилно — ако приемеха, че съучастник действително съществува. Но ако предположението на Юна се окажеше невярно, това щеше да бъде грешка в невъобразими мащаби.
С течение на годините това съмнение беше легнало върху крехките рамене на патолога като дълбока тъга.
Край страничните стъкла на колата профучава оградата на Северното гробище и напомня на Юна за деня, в който спуснаха в земята урните с прахта на Сума и Луми. Дъждът се стичаше по копринените панделки на поднесените венци и барабанеше по черните чадъри на присъстващите.
А след това и Юна, и Самуел продължиха да търсят, но всеки сам за себе си. Двамата бяха престанали да поддържат връзка. Разделени бяха от различните си съдби. Единайсет месеца след изчезването на семейството му Самуел Мендел се отказа и се върна на служба. Изгубилото му надежда сърце изтрая едва три седмици. Рано сутринта в един слънчев мартенски ден той замина за лятната си вила. Слезе до красивия плаж, където някога синовете му толкова много обичаха да плуват, извади служебния си пистолет, зареди го с един патрон и се застреля в главата.
Когато научи от шефа си за смъртта на Самуел Мендел, Юна се вцепени.
Юна никога не беше допускал, че губи семейството си завинаги. Знаеше, че трябва да се въздържа от срещи с тях, че за известно време не бива да ги вижда и докосва. Даваше си сметка, че това положение може да се задържи с години. Но беше напълно убеден, че ще успее да открие съучастника на Юрек Валтер и да го арестува. Ала ето че десет години по-късно напредъкът му по случая беше точно толкова, колкото и през първите десет дена. Единственото доказателство за съществуването на съучастника беше изпълнението на пророчеството на престъпника за Самуел и семейството му.