Мъжът с ножа се олюлява, но успява да се задържи на крака. Другият размахва назъбените останки от бутилката.
Остър писък. Юна прескача натрупания край бордюра на тротоара сняг.
Брадатият се хлъзва на нещо и пада по гръб. Опитва се да се хване за перилата в горната част на стълбите и хрипти:
— Парите ми!
Юна грабва малко сняг от капака на близката кола и го притиска с ръце, за да направи снежна топка.
Мъжът с карираното яке размахва ножа си и прави крачка напред към падналия.
— Ще те разпоря и ще те натъпча с парите ти! — ръмжи.
Юна хвърля снежната топка и удря мъжа с ножа по тила.
Чува се глухо тупване, топката се разпада и разлита във всички посоки.
— Мамка му! — провиква се объркано мъжът и се обръща.
— Бой със снежни топки, господа! — провиква се Юна и подготвя следващата.
Мъжът с ножа го поглежда злобно.
Юна мята втората си топка и удря мъжа на земята точно в гърдите. Снегът се пръсва в лицето му.
Мъжът с карираното яке поглежда противника си и се изкисква презрително:
— Същински снежен човек!
Мъжът на земята грабва шепа сняг и я мята в лицето му. Мъжът с ножа отстъпва назад, прибира оръжието си и се заема да направи снежна топка. Брадатият се изправя несигурно на крака и се хваща здраво за перилата на стълбите.
— Ще те поваля! — подмята противникът му.
Прицелва се в него, но изведнъж рязко се обръща назад и запраща топката към Юна, като го удря по рамото.
И боят започва. Във всички посоки летят снежни топки. Юна се хлъзва и пада. Мъжът с карираното яке губи шапката си и противникът му се спуска, грабва я и я пълни със сняг.
Жената пляска с ръце и за награда получава снежна топка в челото, която се лепва за нея като бяла цицина. Брадатият избухва в смях и се тръшва назад върху купчина стари коледни елхи. Мъжът с карираното яке сритва малко сняг върху него, но после се отказва и спира. Обръща се задъхано към Юна и пита:
— Ти откъде се появи, по дяволите?
— От Националната полиция — отвръща Юна, докато почиства снега от дрехите си.
— Полицията ли?
— Ти ми взе детето — промърморва жената.
Юна вдига кожената шапка от земята, отръсква я от снега и я подава на мъжа с карираното яке.
— Мерси, човече! — кимва той.
— Видях опашатата звезда! — продължава да мърмори пияната жена, вперила очи в Юна. — Видях я, когато бях на седем! И имам силата да те прокълна да гориш в огньовете на ада и да пищиш като…
— Млъквай, жено! — прекъсва я с рев мъжът с карираното яке. — Радвам се, че не наръгах брат си и…
— Искам си парите! — провиква се ухилен до уши другият мъж.
39
Когато Юна се прибира у дома, вижда, че в банята свети. Открехва леко вратата и зърва Диса, отпуснала се блажено във ваната със затворени очи. Обградена е от сапунени мехурчета и си тананика. Калните й дрехи лежат на голяма купчина на пода.
— Реших, че вече са те тикнали в затвора — промърморва внезапно Диса. — И бях готова да окупирам апартамента ти.
През изминалата зима Юна се беше превърнал в обект на подозрителното внимание на Отдела за вътрешни разследвания към Националната полиция. Беше обвинен в проваляне на дългогодишна операция на разузнаването и излагане на опасност на екипите за бързо реагиране към Службата за сигурност.
— Констатираха, че съм виновен — отвръща той, вдига дрехите й от пода на банята и ги пъхва в пералнята.
— Казах го още от самото начало.
— Да, така е… просто…
Очите на Юна са посивели като небе в дъждовен ден.
— Какво има, скъпи? — поглежда го загрижено тя.
— Нищо. Просто адски натоварен ден — смънква Юна и излиза от банята.
— Остани, моля те!
Когато след няколко минути става ясно, че той няма да се върне при нея, Диса излиза от ваната, подсушава се и се загръща в тънък халат. Бежовата коприна прилепва към топлото й тяло.
Заварва го в кухнята да пържи бейби картофки, които вече са се сдобили с приятна златиста коричка.