— Е, какво има?
Той я поглежда и неохотно изрича:
— Появи се една от жертвите на Юрек Валтер. В момента е в болницата. През всичките тези години вече порасналото момче е било държано в плен.
Диса осмисля чутото и накрая изрича:
— Значи ти си бил прав — имал е съучастник.
— За съжаление — въздъхва Юна.
Диса прави крачка към него, прегръща го нежно и прошепва:
— Ще можеш ли да го заловиш?
— Надявам се — кимва със сериозно изражение Юна. — Днес не успях да разпитам момчето както трябва. Все още е в критично състояние. Но се надявам, че когато се възстанови, ще може да ни отведе до мястото, където е бил държан в плен.
Юна вдига тигана от котлона, обръща се и я поглежда с онзи негов особен поглед.
— Какво има, скъпи? — пита притеснено тя.
— Диса, налага се да приемеш поканата за онази археологическа експедиция в Бразилия!
— Вече ти казах, че не искам да ходя! — възкликва възмутено тя. Секунда по-късно обаче, осъзнала смисъла на думите му, добавя: — Не трябва да разсъждаваш по този начин! Не давам и пет пари за твоя Юрек Валтер! Изобщо не ме е страх! И отказвам да позволя на страха да ръководи живота ми!
Той отмята нежно от очите й падналия мокър кичур коса и прошепва:
— Моля те, само за малко! Докато оправя нещата!
Тя се отпуска върху гърдите му и усеща приглушените удари на сърцето му.
— В живота ми никога не е имало друг мъж освен теб — промълвя. — Когато остана при мен след трагедията със семейството ти, тогава аз… ами… тогава беше моментът, когато се влюбих в теб. Наистина се влюбих!
— Тревожа се за теб!
Тя погалва ръката му и прошепва, че не иска да ходи в Бразилия. После притихва, а той я придърпва страстно към себе си и я целува.
После тя вдига рязко глава към него и казва:
— Ама нали с теб сме заедно от толкова много години! Искам да кажа, че след като наистина има съучастник, който е заплаха за нас, тогава защо досега не се е опитал да ни навреди, а? Нещо не ми се връзва…
— Да, така е, съгласен съм с теб. Но… но сега нещата загрубяват. Сега аз тръгвам след него и ситуацията ще придобие съвсем друг характер!
Диса усеща как в гърлото й се надига ридание. Сподавя го и извръща глава настрани. Някога тя беше приятелка на Сума. Така се бяха запознали с Юна. А после, когато животът му се разпадна… тя просто беше до него.
В разгара на трагедията той се беше преместил при нея за известно време. Вечер спеше на дивана и тя го чуваше как се върти, и знаеше, че той знае, че тя го чува от съседната стая. Че се взира във вратата на спалнята й и си я представя как лежи там сама, с всеки изминал ден все по-объркана и наранена от неговото дистанцирано и хладно отношение към нея. Докато една нощ той не беше станал, за да се облече и да напусне апартамента й.
— Каквото и да кажеш, оставам! — отсича накрая Диса и изтрива една сълза от бузата си.
— Не, трябва да заминеш!
— Защо?
— Защото те обичам! — провиква се той. — Обичам те и искам да бъда сигурен, че си жива и добре!
— И смяташ ли, че след тези твои думи ще тръгна? — поглежда го тя и се усмихва.
40
Юрек Валтер се вижда на един от деветте квадрата на огромния монитор. Крачи из дневната стая, заобикаля канапето, после завива наляво и минава край телевизора. Обикаля около кростренажора, пак завива наляво и влиза обратно в стаята си.
Андерш Рьон наблюдава всичко това на екрана.
Юрек измива лицето си и присяда на пластмасовия стол, без да се подсуши. Втренчва се във вратата към коридора, а от лицето върху ризата му капят капки вода и моментално изсъхват.
В операторския стол на контролната зала седи медицинската сестра Мю. Тя поглежда часовника, изчаква трийсет секунди, проверява Юрек, засича местоположението му на компютъра и затваря автоматично вратата между неговата стая и дневната. После казва:
— Тази вечер получава цигари. Много ги обича.
— Така ли?
Андерш Рьон вече е установил, че ежедневието на този негов специален пациент е толкова еднообразно, че ако не са редовните медицински брифинги в Отделение 30, самият той трудно би могъл да различи един ден от следващия. Останалите лекари докладват за своите пациенти и протичането на лечението им, а той обикновено мълчи. Никой не очаква от него да повтаря непрекъснато, че ситуацията в строго охраняваното отделение е непроменена.