— Пробвала ли си някога да говориш с този пациент? — пита сега Андерш.
— С кого, с Юрек ли? — поглежда го сестрата и почесва татуираната си ръка. — Знаеш, че не ни е позволено. Заради… Ами защото обикновено казва неща, които не можеш лесно да забравиш.
От онзи първи работен ден Андерш Рьон също не е разговарял с този пациент. Следи единствено Юрек да получава редовната си инжекция антипсихотици.
— Имаш ли представа дали компютърната система работи нормално? — пита сега той сестрата. — Не мога да изляза от медицинските досиета.
— Това означава, че още не ти е позволено да напуснеш работното си място — отговаря тя.
— Ама аз…
— Шегувам се! — разсмива се тя. — Тук компютрите непрекъснато се сриват.
После става, грабва бутилката фанта от бюрото си и напуска контролната зала.
Андерш поглежда за последно към монитора и вижда, че Юрек продължава да си седи все така неподвижно с отворени очи. След това тръгва след Мю. В ярко осветения офис бялата й престилка прозира и той зърва под нея червено бельо.
— Такаа… Да видим сега какво става — промърморва сестрата, докато се настанява на неговия стол и хваща мишката на компютъра. А после с широка усмивка принуждава програмата да се затвори и после пак се включва в нея.
Андерш й благодари и й напомня да зареди количката с лекарствата, когато има време.
— Но после не забравяй да подпишеш заявките! — напомня й и си тръгва.
Тръгва по коридора към съблекалнята. В отделението цари пълна тишина. Няма представа какво го прихваща, но внезапно отваря шкафчето на Мю и с треперещи ръце започва да рови в сака й за тренировки. Вади оттам още влажна тениска и бледосив клин, а след тях открива чифт потни бикини. Разтваря дрехите й една по една, вдига ги към лицето си и вдишва аромата им. И в този момент си дава сметка, че в мига, в който Мю се върне в контролната зала, ще види всичко на монитора.
41
Когато Андерш се прибира у дома, заварва къщата напълно утихнала. В стаята на Агнес не свети. Заключва вратата след себе си и се насочва към кухнята. Петра е на мивката и мие блендера.
Облечена е в домашни дрехи — тениска на чикагските „Уайт Сокс“, която е твърде голяма за нея, и с тесен жълт клин, който е вдигнала до коленете си. Андерш се приближава към нея и я прегръща откъм гърба, вдъхвайки с наслада аромата на косата й и приятния дезодорант. Тя се опитва да се дръпне от него, но в този момент той вдига ръце и обгръща тежките й гърди.
— Как е Агнес? — пита, когато накрая я пуска.
— Има нов най-добър приятел в предучилищната — отговаря Петра. — Момченце, което е било прието при тях миналата седмица. Доколкото разбирам, то е влюбено в нея. Не съм наясно дали чувствата са взаимни, но Агнес му позволява да й подава части от „Лего“.
— Това си е направо любов — отбелязва Андерш и сяда на масата.
— Уморен ли си? — пита жена му.
— Не бих имал нищо против чаша вино. Ти искаш ли?
— Да искам какво? — подмята закачливо тя и се усмихва широко, нещо, което не беше правила от доста дълго време.
— Какво искаш да кажеш с това? — поглежда я неуверено той.
— Просто те питам има ли значение какво искам аз! — прошепва тя.
Той поклаща глава и тя го поглежда с блеснали очи. Той автоматично се изправя, двамата излизат заедно от кухнята и се насочват безшумно към спалнята си. Андерш веднага заключва вратата, обръща се и вижда как Петра отваря гардероба с огледалната врата. Дръпва едно чекмедже, вади оттам купчина бельо и накрая измъква една чанта.
— Аха! Ето къде си ги скрила!
— Млъкни, защото ме е срам! — срязва го тя.
Андерш отмята завивката от леглото и Петра изсипва съдържанието на чантата — все неща, които двамата бяха купили, след като тя беше прочела „Петдесет нюанса сиво“. Той веднага грабва коприненото въже, завързва ръцете й и премята въжето през таблата на спалнята, с което я принуждава да падне по гръб с вдигнати нагоре ръце. Следва завързване на двата края на въжето към двете долни колони на спалнята със здрави възли. Това разтваря насила краката й и тя започва да се гърчи.
Той разхлабва за миг възлите, за да смъкне клина и бикините й, и после отново ги стяга.
И продължава да издърпва въжето и да стяга, разтваряйки краката й все повече и повече.
Тя го поглежда с пламнали бузи.