— Усещам я — казва в този момент Микаел на Юна. — Лежи там на пода. Уплашена е!
В гърдите на Рейдар избухва остра болка и той простенва. По тила му руква обилна пот. Юна се втурва към него, хваща го за рамото и казва нещо.
— Няма нищо — чува се да изрича Рейдар.
— Гърдите болят ли ви? — пита по-силно Юна.
— Много съм уморен — прошепва писателят.
— Изглеждате…
— Трябва да намеря Фелисия!
Изгаряща болка сковава челюстта му, нещо остро сякаш се забива в гърдите му. Рейдар се свлича на пода и удря лице в радиатора, но единственото, за което е в състояние да мисли, е как в деня, преди децата да изчезнат, той бе крещял на Фелисия и й беше казал, че не заслужава да живее в такъв хубав дом.
Изправя се бавно на колене и се опитва да изпълзи към вратата, когато Юна влетява обратно в стаята заедно с доведения от него лекар.
45
След като говори с лекаря на Рейдар, Юна се връща в стаята на Микаел. Оставя якето си на закачалката зад вратата, придърпва си единствения стол и сяда до леглото.
На всяка цена трябва да накара Микаел да му разкаже каквото си спомня.
Час по-късно болният се събужда. Отваря бавно очи и примижава срещу ярката светлина. Когато Юна го успокоява, че баща му е извън опасност, той пак ги затваря.
— Трябва да ти задам един въпрос — започва със сериозен тон Юна.
— За сестра ми — казва Микаел.
Юна поставя смартфона си на нощното шкафче до леглото и го включва на запис.
— Микаел, налага се да те попитам нещо много важно — знаеш ли кой ви държеше в плен?
— Не беше така.
— Как?
— Той просто искаше от нас да спим, това е. Трябваше да спим.
— Кой?
— Пясъчния човек — прошепва Микаел.
— Какво каза? — пита Юна.
— Нищо… не мога да продължа…
Юна поглежда към телефона си, за да се увери, че разговорът им наистина се записва. После продължава:
— Стори ми се, че спомена Пясъчния човек. Имаш предвид онзи таласъм, който приспива децата, така ли?
Микаел го поглежда право в очите и прошепва:
— Той е истински! Мирише на пясък… И през деня продава барометри.
— Как изглежда?
— Винаги идва по тъмно.
— Е, все нещо си забелязал, нали?
Микаел поклаща глава и се разридава, мокрейки възглавницата със сълзите си.
— А този Пясъчен човек има ли друго име? — пита Юна.
— Не знам. Той никога не казва нищо. Никога не е говорил с нас.
— Можеш ли да го опишеш?
— В мрака само съм го чувал. Пръстите му са направени от порцелан и когато вади пясъка от торбата, те се удрят един в друг и звънят, и…
Устните на болния се движат, но от тях не излиза глас.
— Не те чувам добре — казва Юна.
— Той хвърля пясък в очите на децата и миг по-късно си заспал — изрича малко по-силно Микаел.
— Откъде знаеш, че е мъж? — настоява инспекторът.
— Чувал съм го да кашля.
— Но никога не си го виждал, така ли?
— Никога.
46
Когато идва на себе си, Рейдар вижда надвесена над него много красива жена с индийски черти. Тя му обяснява, че е претърпял коронарен спазъм.
— А аз си мислех, че получавам инфаркт — промърморва той.
— Ние, разбира се, смятаме да ви пуснем рентген на коронарните артерии, както и…
— Да — въздъхва той и сяда в леглото.
— Трябва да си почивате — предупреждава жената.
— Открих, че… че моята… — опитва се да каже нещо той, но устните му се разтреперват толкова силно, че не успява да довърши изречението.
Тя докосва бузата му и се усмихва, като че ли има пред себе си нещастно дете.
— Трябва да видя сина си — изрича след малко той с вече по-стабилен глас.
— Нали сте наясно, че не трябва да напускате болницата, преди да сме проучили симптомите ви? — казва красивата жена. А после му връчва малко розово шишенце нитроглицерин за впръскване под езика при първите симптоми на връщане на болките в гърдите.
Рейдар се насочва обратно към Отделение 66, но преди да влезе в стаята на сина си, спира, обляга се на стената и се опитва да овладее емоциите си.
Когато отваря вратата, Юна става от стола и му го поднася да седне.