— Говори за себе си! — подмята тихичко криминалистът Томи Кофод.
— Момчета, май наистина сте замирисали на нафталин! — разсмива се Аня. — Заприличали сте на динозаври!
Карлос Елиасон застава начело на заседателната маса и сериозното изражение на лицето му принуждава дори Бени Рубин да си затвори устата.
— Добре дошли на всички! — започва началникът без обичайната си усмивка. — Както вероятно вече сте чули, наскоро излезе съвсем нова информация относно Юрек Валтер, така че… Ами предварителното разследване очевидно не може да бъде считано за приключено!
— Казах ли ви! — изрича тих глас с фински акцент.
49
Карлос се обръща и зърва на прага на залата Юна Лина. Снежинките, полепнали по черното палто на високия инспектор, проблясват.
— Юна невинаги е прав, разбира се — промърморва Карлос. — Все пак не мога да не призная, че този път…
— Значи Юна е бил единственият човек тук, който е смятал, че Юрек Валтер има съучастник, така ли? — обажда се Натан Полок.
— Ами… да.
— Доста голям брой хора бяха настръхнали, когато той настояваше, че близките на Самуел Мендел са сред жертвите му — добавя тихо Аня.
— Така си е — кимва с въздишка Карлос. — Юна свърши отлична работа тогава, в това няма спор! По онова време бях току-що назначен за началник и… е, може би не се вслушах в правилните хора, но вече знаем истината. И можем да продължим да…
Внезапно млъква и поглежда към Юна, който пристъпва в заседателната зала и лаконично отсича:
— Идвам направо от болница „Сьодермалм“.
— Да не би да казах нещо, което не трябваше да казвам? — поглежда го началникът на отдела.
— Не, разбира се.
— Но ти може би смяташ, че трябваше да кажа и още нещо, нали? — продължава Карлос и поглежда смутено към останалите. — Юна, това беше преди тринайсет години! Оттогава изтече много вода, не мислиш ли?
— Така е.
— Но ти беше напълно прав тогава. Както вече казах.
— За кое бях прав? — впива очи Юна в началника си.
— За кое си бил прав ли? — повтаря притеснено Карлос. — Ами беше прав, че Юрек си има съучастник. Беше прав за всичко, Юна! Това стига ли ти? Според мен е напълно достатъчно.
Аня Ларшон извръща глава, за да скрие усмивката си. Юна само кимва и Карлос Елиасон се отпуска с въздишка на стола си.
Инспекторът насочва поглед към събралите се около масата и започва без предисловия:
— Лекарите регистрират значително подобрение в състоянието на Микаел Колер-Фрост. Вече имах възможността да го разпитам два пъти. Както можете да се досетите, надеждата ми беше, че младият мъж ще ни даде описание на съучастника.
— Може би очакваш твърде много от момчето на този етап — вметва замислено Натан Полок.
— Нито на този, нито на който и да е друг етап Микаел не би могъл да ни помогне с име или описание. Не е чул даже гласа му, но…
— Травматизиран ли е? — прекъсва го Магдалена Ронандер.
— Да, травматизиран е, но просто никога не е зървал човека, който ги е държал в плен — отговаря Юна, като я гледа право в очите.
— Значи пак не разполагаме с нищо, което да ни помогне да продължим? — простенва измъчено Карлос.
Юна Лина го поглежда косо и пристъпва напред. Сянката му покрива цялата маса.
— Микаел нарича своя похитител „Пясъчния човек“. Попитах Рейдар Фрост какво има предвид синът му с това прозвище и той ми разказа, че името идва от една от приказките за „лека нощ“, които някога съпругата му много обичала да разказва на децата им. Пясъчния човек е някакво особено олицетворение на съня — хвърля пясък в очите на децата, за да ги накара да заспят.
— Точно така — кимва с усмивка Магдалена. — А доказателството, че Пясъчния човек те е навестил вечерта, са гурелите в очите ти на сутринта.
— Пясъчния човек значи — отбелязва замислено Натан Полок и записва нещо в черния си бележник.
— Аня, би ли пуснала този аудиозапис, ако обичаш? — казва Юна и подава на колежката си своя телефон.
Тя го поема и го включва към безжичната звуковъзпроизвеждаща система.
— Микаел и Фелисия Колер-Фрост са наполовина немци — пояснява инспекторът. — Майката Розана Колер е родом от Швабах. Семейството й се е преместило в Швеция, когато е била осемгодишна.
— Швабах се намира южно от Нюрнберг — пояснява Карлос Елиасон за онези, които не знаят.