— Задължително! — кимва Юна. — А ние моментално потегляме.
52
Тесният горски път е покрит с девствен сняг. Голяма част от гората около него е изсечена. На мястото на дърветата се виждат малки и големи тръби и множество жици. Бетонните основи на строежа обхващат десет акра земя. Няколко от сградите са почти завършени, други са още на скелета. Булдозерите и камионите наоколо са плътно заснежени.
По време на пътуването до Елгбергет Юна бе получил подробните планове на строежа по смартфона си. Аня се беше сдобила с тях благодарение на едно обаждане до местния отдел по строителство и контрол.
Магдалена Ронандер оглежда картата заедно с отряда за бързо реагиране, след което всички скачат от микробусите, разгръщат се и подхождат към набелязания обект от три посоки.
Напредват бързо и безшумно през потъналата в мрак гора. Когато стигат до откритото пространство, заемат позиция и предпазливо оглеждат. Около строежа царят гробна тишина и безвремие. До самотния огромен багер има открита шахта.
Марита Якобсон — старши полицейски офицер на средна възраст с дългогодишен опит, прибягва бързо и прикляква зад купчина взривни материали. Внимателно оглежда постройките с бинокъла си, след което дава сигнал с ръка на отряда да приближи.
Юна вади пистолета си и се насочва заедно с останалите към ниска сграда. Вятърът отвява снега от покрива и го завихря във въздуха.
Всички са облечени с бронежилетки и каски, а двама от отряда носят автоматични пушки „Хеклер и Кох“.
Плъзват се покрай недовършената стена и поемат по голата бетонна плоча пред тях.
Юна посочва към парче предпазен найлон, което плющи на вятъра, увиснало между две дървени подпори.
Отрядът тръгва след Марита. Минават през някакъв склад и се озовават до врата със счупено стъкло. По назъбените останки и по бравата се вижда засъхнала кръв.
Няма съмнение, че това е мястото, откъдето е избягал Микаел.
Парчетата стъкло хрущят под ботушите им. Полицаите поемат безшумно по коридора, отварят врата след врата и старателно претърсват. Никъде не се вижда жива душа.
В една от стаите зърват щайга с празни бутилки, но с изключение на нея не се виждат и предмети.
Невъзможно е да се определи точно в коя стая е бил Микаел, когато се е събудил, но всичко подсказва, че е бил в една от стаите по този коридор.
Членовете на отряда за бързо реагиране завършват бързо с претърсването на стаите, след което се оттеглят към микробусите си.
Време е да влязат криминолозите.
Междувременно екип с полицейски кучета претърсва из основи гората.
Юна стои насред строежа с каска под мишница, загледан замислено в искрящия сняг. „Знаех си, че тук няма да открием Фелисия“ — мисли си той. Стаята, която Микаел беше нарекъл „капсула“, е била с дебели железобетонни стени, кранче за вода и отвор за храна. Създадена нарочно за хора в плен.
Инспекторът се е запознал с данните от медицинските изследвания на Микаел и знае, че лекарите са открили в меките му тъкани следи от анестетичния лекарствен препарат „Севофлуран“. Застанал насред пустия строеж, той си дава сметка, че пленникът очевидно е бил упоен и преместен тук, докато е бил в безсъзнание. Това отговаря на разказа му за това как, когато се е събудил, се е оказал в друга стая. Заспал е в капсулата, а се е събудил тук.
По някаква неясна причина след толкова много години Микаел Колер-Фрост е бил преместен нарочно тук. Дали пък съучастникът на Юрек Валтер вече не се е подготвял да пъхне пленника в ковчег и да го зарови жив в земята? А момчето е успяло да му се измъкне?
Температурите рязко спадат и полицаите един по един се отправят към колите си.
Ако Микаел наистина е бил упоен, то тогава по никакъв начин не би могъл да ги отведе до капсулата. Защото нищо не е видял и нищо не знае.
Натан Полок помахва на Юна, за да му напомни, че е време да тръгват. Ръката на инспектора застива във въздуха, преди да е отговорил на помахването.
„Не може да свърши така! Не трябва да свърши така!“ — казва си той и прокарва пръсти през косата си.
Но разполагат ли с някакъв друг ход?
Докато крачи обратно към колата, която го очаква, Юна Лина вече знае ужасяващия отговор на този въпрос.
53
Юна спира пред входа на подземния гараж, купува си талон, прекарва колата през бариерата и паркира. Изчаква зад волана служителят от магазина за килими на горния етаж да събере пазарските колички и да се отдалечи.