Когато се уверява, че паркингът е абсолютно празен, той излиза от колата си и се насочва към бляскав черен микробус с матирани стъкла. Дръпва страничната врата и влиза.
Вратата се затваря тихо след него и Юна поздравява сдържано Карлос Елиасон — началник на Отдела за криминални разследвания, и Вернер Санден — шеф на Службата за сигурност.
— Фелисия Колер-Фрост се намира в плен в тъмна стая — започва Карлос. — Била е там повече от десет години заедно с по-големия си брат. Вече е съвсем сама. Ще я изоставим ли? Ще я обявим ли за мъртва, за да си измием ръцете?
— Карлос! — опитва се да го успокои Вернер Санден.
— Да, знам, че вече не съм безпристрастен — усмихва се накриво той и вдига извинително ръце. — Този път обаче наистина държа да сторим всичко по силите си!
— Имам нужда от огромен екип — заявява без предисловия Юна. — Ако ми дадете на разположение поне петдесет човека, ще се постараем да тръгнем по всички стари следи, да преровим случаите на всички изчезнали от онова време. Не е сигурно дали ще стигнем до нещо, но това е единственият ни шанс. Микаел нито веднъж не е успял да зърне съучастника, а преди преместването му е бил упоен. Затова и да иска, не може да ни каже къде се намира тази капсула. Ще продължим да разговаряме с него, разбира се, но не смятам, че той е наясно къде е бил държан през последните тринайсет години.
— Ако Фелисия е жива, сигурно е все още в капсулата — отбелязва с басовия си глас Вернер.
— Съгласен съм — кимва Юна.
— Ама как, по дяволите, ще я открием? — възкликва Карлос. — Това е мисия невъзможна! Никой не знае къде е тази капсула!
— Освен Юрек Валтер — казва Юна.
— Който не може да бъде разпитван — допълва Вернер.
— Не може — въздъхва Юна.
— Защото е съвършено луд и…
— Нищо подобно! Никога не е бил луд! — възразява Юна.
— Просто цитирам доклада на Съдебна медицина — отбелязва Вернер. — Там пише, че той страда от шизофрения, остра психоза, предразположен е към пристъпи на хаотично мислене и към крайни форми на насилие.
— Само защото самият Юрек иска в доклада да пише така — отговаря Юна.
— Искаш да кажеш, че е нормален? Че му няма абсолютно нищо, така ли? — поглежда го изумено Вернер. — Какво става тук, по дяволите? Защо в такъв случай не е бил надлежно разпитан?
— Защото във връзка с него са наложени строги ограничения. Трябва да бъде държан в пълна изолация — намесва се Карлос. — Присъдата на Върховния съд гласи…
— Всяка присъда може да бъде заобиколена! — прекъсва го безцеремонно шефът на Службата за сигурност и изпъва напред дългите си крака.
— Може и така да е — промърморва Карлос.
— А аз разполагам с неколцина добре обучени хора, които са разпитвали заподозрени в тероризъм и…
— Юна Лина е най-добрият! — прекъсва го началникът на Криминални разследвания.
— Нищо подобно! — вдига ръце Юна.
— Нали именно ти проследи и залови Юрек, а после пак ти беше единственият, успял да говори с него преди съдебния процес!
Юна поклаща тъжно глава и извръща поглед към матираните стъкла на микробуса и пустия гараж отвън. После изрича:
— Опитах. Наистина опитах. Но Юрек няма как да бъде заблуден. Невъзможно е. Той не е като другите. Не се чувства нещастен. Няма нужда от съчувствие. И няма да каже нищичко.
— Искаш ли да опиташ? — поглежда го Вернер.
— В никакъв случай! — отвръща Юна.
— Защо?
— Защото ме е страх — отговаря без всякакво колебание инспекторът.
Карлос се втренчва сащисано в него. След няколко секунди промърморва:
— Сигурно се шегуваш!
Юна се обръща към него. Погледът му е безкомпромисен, очите му са придобили цвета на буреносно небе.
— Аз пък не виждам причина да се страхуваме от един старец, който вече се намира в строго охраняван затвор — намесва се Вернер Санден и се почесва по главата. — По-скоро той би трябвало да се страхува от нас. Колко му е да влетим в килията му, да го съборим на пода и да му изкараме ангелите! Ако трябва, можем да бъде много сурови!
— Няма да има ефект — въздъхва Юна.
— Имаме си методи, които са безотказни — продължава началникът на сигурността. — Разполагам с таен екип, работил години наред в Гуантанамо!