— Мисля за излишно да изтъквам, че тази наша среща не се е състояла! — вметва изненадващо Карлос Елиасон.
— Повечето от срещите ми са точно такива — махва небрежно с ръка Вернер, привежда се напред и се обръща към Юна: — Хората ми знаят всички тънкости на потапянето във вода и електрошоковете!
— Юрек не се страхува от болка — поклаща глава инспекторът.
— Тогава какво? Ще се откажем ли?
— Разбира се, че не — изрича тихо Юна и се помества на мястото си. Седалката под него изскърцва.
— Какво трябва да сторим според теб? — поглежда го Вернер.
— Ако по какъвто и да е начин влезем, за да говорим с Юрек, единственото, в което можем да бъде сигурни, е, че ще чуем само лъжи. Без да се усетим, той ще насочи разговора в желаната от него посока и след като разбере какво точно искаме от него, ще започне да се пазари и ние ще бъдем принудени да му дадем нещо, за което после горчиво ще съжаляваме!
Карлос свежда очи и раздразнено се почесва по коляното.
— Добре де, какво ни остава? — пита удивено Вернер.
— Не знам дали изобщо е възможно, но… — започва Юна — ако успеете да вкарате свой агент под прикритие като пациент в същото психиатрично отделение…
— Не искам да слушам повече за това! — прекъсва го Карлос.
— За да може нашият човек да привлече вниманието на Юрек, трябва да бъде абсолютно убедителен — продължава невъзмутимо Юна. — Агент с неподправена вътрешна ярост!
— Господи! — промърморва шефът на Тайната полиция.
— Пациент под прикритие! — приглася му безсилно Карлос.
— Някой, който може да му бъде полезен — не спира Юна. — Някой, когото Юрек Валтер би могъл да използва за целите си!
— Но какво искаш да кажеш, за бога? — питат почти в един глас двамата началници.
— Имаме нужда от агент, който е единствен по рода си, за да заинтригува Юрек Валтер! — завършва Юна Лина.
— Ти май вече имаш предвид някого, а? — поглежда го подозрително Карлос.
— Разбира се — кимва Юна. — В Швеция има само един такъв агент.
54
Боксовата круша отронва тежка въздишка, разклатената верига дрънчи. Сага Бауер се дръпва пъргаво встрани, следвайки движението на тренировъчния уред, и нанася следващия си удар. Две здрави крошета, причиняващи звук, който отеква като грохот от стените на празната боксова зала. В момента упражнява комбинация от два бързи леки удара — единият висок, другият нисък — следвани от здраво дясно кроше.
Черната боксова круша се люлее бясно, куката, която я държи, проскърцва. Сянката й минава през лицето на Сага и тя продължава да я млати. Три бързи удара. Сага свива рамене, прави крачка напред, плъзва се елегантно около боксовата круша и нанася следващия. Дългата й руса коса се мята в такт с движенията на краката й и свисти пред лицето й.
Когато тренира, Сага губи напълно представа за времето. Главата й се изпразва от всякакви странични мисли. Сама е в боксовата зала вече от два часа. Последният човек, освен нея, си е тръгнал много отдавна. Лампите над ринга са изгасени, но откъм коридора нахлува ярката светлина на автомата за кафе и закуски. Вихрушка подмята снега от другата страна на прозорците, завихря го около табелата за химическото чистене отсреща и го плъзга по тротоара.
С периферното си зрение Сага забелязва, че на улицата пред боксовата зала спира кола, но тя продължава с комбинацията си от удари, като се стреми да ги направи все по-силни. Потта й капе по пода върху по-малката боксова круша, свалена от веригата й.
В залата влиза Стефан. Тропва няколко пъти, за да изтърси снега от обувките си, а после застива на място. Палтото му е разкопчано и под него се виждат бледосив костюм и бяла риза.
Докато удря крушата, Сага го вижда как събува обувките си и се приближава. Единствените звуци в залата са глухите удари върху крушата и дрънченето на веригата, която я държи.
Сага иска да продължи тренировката си. Още не е готова да наруши концентрацията си. Свежда чело и атакува крушата с бърза серия от удари, въпреки че Стефан е застанал точно зад нея.
— По-силно — казва той и хваща крушата.
Тя произвежда прав десен удар — толкова силен, че той е принуден да отстъпи крачка назад. Напушва я смях и преди Стефан да я успял да застане отново здраво на крака, тя пак удря.
— Дръж по-здраво! — подмята тя с нотка нетърпение в гласа.