— Хайде, Сага, стига за днес! Да вървим!
Тя позволява на яростта си да се отприщи и нанася мощна поредица от бързи удари върху крушата. Тази ярост я кара да се чувства слаба, но едновременно с това й помага да продължава да се бие много след като останалите са се отказали.
От тези последни удари веригата на боксовата круша се раздрънчава още по-шумно. Сага е принудена да спре, макар че би могла да остане в залата цяла вечност. Потна и задъхана, отстъпва две крачки назад. Крушата продължава да се люлее. От бетонния таван около куката върху нея се посипва ситен дъжд от прах.
— Така, вече съм доволна! — усмихва се на Стефан и разкопчава боксовите си ръкавици със зъби.
Той тръгва след нея към дамската съблекалня и й помага да свали бинтовете от ръцете си.
— Наранила си се — промърморва.
— Нищо ми няма — отговаря тя, като поглежда ръката си.
Дрехите й за тренировка са подгизнали от пот. Зърната й прозират под влажния сутиен, мускулите й са набъбнали и налети с кръв.
Сага Бауер е инспектор от Службата за сигурност и е работила заедно с Юна Лина по два случая. Тя е не само елитен боксьор, но и отличен снайперист. Преминала е специално обучение по техники за водене на разпити.
Сага е на двайсет и седем години, очите й са сини като лятно небе, в дългата й руса коса са вплетени пъстроцветни панделки и е невероятно красива. Когато я зърнат, повечето хора се изпълват с неясен, безпомощен копнеж.
Горещата вода на душа замъглява околните огледала. Сага е застанала здраво под него с леко разтворени крака и ръце, спуснати край тялото, и се е оставила безпаметно на силата на водата. На едното й бедро се забелязват наченките на голяма синина, кокалчетата на дясната й ръка кървят.
По едно време вдига глава, изтрива водата от лицето си и забелязва, че Стефан я гледа напрегнато.
— Какво си мислиш? — пита го Сага.
— Че навън валеше, когато за първи път правихме секс — прошепва той.
Тя също си спомня добре онзи следобед. Бяха ходили на късна следобедна кинопрожекция и когато филмът свърши и излязоха, навън валеше като из ведро. И въпреки че бягаха по целия път до неговия апартамент, пак подгизнаха като мокри мишки.
По-късно Стефан често говореше за това как тя без всякакъв свян се съблякла и метнала дрехите си на радиатора, след което се насочила гола към пианото му и започнала да натиска един по един различни клавиши. Казваше как тогава е бил наясно, че не е възпитано да зяпа, обаче тя била осветила изведнъж стаята като разтопено стъкло, като принцеса от вълшебна приказка.
— Ела при мен под душа! — подканя го с усмивка Сага.
— Нямаме време — промърморва той. — И без това вече закъсняваме. Имаме резервация, помниш ли?
Тя го поглежда със сбърчено чело и пита:
— Това ли е най-важно за теб?
— Какво искаш да кажеш? — свежда смутено очи той.
— Просто искам да знам кое е най-важното за теб в този живот!
Стефан й поднася делово хавлиената кърпа и отвръща:
— Хайде, обличай се! Сега не е време за такива разговори!
55
Снегът се сипе на парцали, когато двамата слизат от таксито пред джаз клуб „Фашинг“. Сага вдига лице към небето и с наслада се оставя на снежинките да охладят горещата й кожа.
В нощния клуб не се диша от народ. Зад матираните стъкла на фенерите потрепват пламъчета на свещи, по прозорците, гледащи към улица „Кунгс“, се сипе сняг.
Стефан мята палтото си на облегалката на своя стол и се запътва към бара, за да поръча питиетата им.
Сага потреперва, когато съблича зелената си канадка с голямо мокро петно на гърба от все още влажната й коса.
Стефан се връща и поставя на масата две мартинита и купичка шамфъстък. Двамата сядат един срещу друг и мълчаливо вдигат тост. Сага тъкмо се кани да признае, че е много гладна, когато към тях се приближава слаб мъж с очила.
— Джаки! — провиква се изненадано Стефан.
— Знаех си аз, че този Ромео няма да е кой друг освен теб! — ухилва се Джаки.
— Запознай се с моето момиче! — казва Стефан.
Джаки поглежда небрежно към Сага, кимва, а после прошепва нещо в ухото на Стефан, който се разсмива.
— Не, сериозно, човече! Трябва да дойдеш да посвириш малко с нас! — изрича Джаки. — Сигурен съм, че на малката ти принцеса няма да й стане нищо за няколко минути. — И посочва към ъгъла на заведението, където почти черен контрабас и полуакустична китара „Гибсън“ стоят в очакване.