— Както сама виждаш, вратите, които се заключват автоматично, са тук, тук и тук. Няма да бъде лесно, но в случай на опасност можеш да се опиташ да се барикадираш тук, а може би и тук. А ако по някакъв начин се окажеш извън периметъра на автоматично заключваните врати, най-добрите варианти според мен са контролната зала и този склад тук.
— А по този коридор може ли да се излезе? — посочва тя.
— Да, но не оттук — отговаря той и задрасква вратите, които не могат да бъдат отворени без пропуски и кодове. — Затова най-добре е в случай на опасност да се заключиш в твоята стая и да чакаш да се появим.
— Но ако на по-късен етап нещо се обърка — обажда се Карлос и започва да търси нещо из листовете по масата, — искам да ти покажа…
— Чакайте малко! — прекъсва ги Юна. — Запомни ли плана наизуст?
— Да — кимва Сага.
Карлос измъква голямата карта на района около болницата, посочва пътя зад сградата и казва:
— Ако ситуацията го наложи, ще изпратим подкрепления от тази посока. Ще спрем тук, до големия двор за разходки. Ако не успееш да се добереш до пътя, тръгни нагоре, към гората, докато се добереш до нас.
— Разбрах — кимва тя.
— Отрядите за бързо реагиране най-вероятно ще влязат оттук и през канализацията, в зависимост от характера на опасността.
— Стига да не развалиш прикритието си, ще те измъкнем много лесно и всичко ще се върне обратно към нормалния си ход — казва Вернер. — Все едно нищо не се е случило. Ще изтрием всички данни за теб от базата данни на Националната съдебна администрация. Никъде няма да фигурира, че някога си била осъждана и че си била подлагана на психиатрично лечение.
След тези негови думи в стаята се възцарява тягостно мълчание. Изведнъж на всички става ясно колко нищожни са шансовете им за успех.
— Колко от вас смятат, че тази моя мисия ще бъде успешна? — прошепва насред напрегнатата тишина Сага.
Карлос кимва неуверено и промърморва нещо неясно.
Юна само поклаща глава.
— Може би — изрича Натан Полок. — Но ще бъде изключително трудно и… опасно!
— Направи каквото можеш — казва Вернер Санден и слага за миг ръка върху рамото на своя агент.
66
Сага грабва папката със съставения от Натан Полок подробен профил на новата й самоличност и се оттегля в розова стая с плакати на тийн звезди по стените. Петнайсет минути по-късно се връща в кухнята. Влиза бавно и спира в средата на стаята. Сенките от дългите й мигли танцуват по бузите й. Всички мъже изведнъж млъкват и се обръщат към крехката млада жена с бръснатата глава.
— Казвам се Натали Андершон и имам биполярно шизофренно психотично разстройство, което ме прави донякъде интроверт — изрича тя, като се отпуска на един стол. — Но също така имам и чести психотични пристъпи с изблици на несдържана ярост. Затова ми е предписан „Трилафон“. В момента съм добре, защото вземам по осем милиграма от него три пъти на ден. Хапчетата са дребни и бели и от тях гърдите ми са набъбнали и болят толкова много, че не мога да спя по корем. Освен това пия „Ципрамил“ по трийсет милиграма на ден или „Сероксат“ по двайсет милиграма.
Докато говори, тя тайно е успяла да измъкне миниатюрния бръмбар от подгъва на дънките си.
— Когато бях особено зле, ми слагаха инжекции с „Риспердал“ плюс „Оксасканд“ за страничните ефекти.
Под прикритието на масата тя сваля защитното пластмасово покритие от лепилото и залепва микрофона отдолу.
— Преди „Карсуден“ и присъдата от Районния съд в Упсала избягах от неохраняваното отделение на психиатрията в Болста и убих човек на игрището зад училище „Гределби“ в Книвста. Десет минути по-късно убих още един човек на алеята пред дома му на улица „Даг“.
Малкият микрофон се отлепва от масата и пада на пода.
— След като бях арестувана, бях прехвърлена в психиатричното отделение за интензивно лечение на Университетската болница в Упсала. Там ми поставиха в гърба инжекция от двайсет милиграма „Стезолид“ и сто милиграма „Цисординол“. Държаха ме прикована към леглото в продължение на единайсет часа, след което ми дадоха разтвор от „Хеминеврин“. Беше много студено и аз получих запек и отвратително главоболие.
Натан Полок започва да ръкопляска. Юна се навежда и вдига бръмбара от пода. Подава й го с усмивка и отбелязва: