— Казвам се Сага Бауер и съм напълно здрава и абсолютно невинна!
67
Вернер Санден влиза в базата данни на Националната съдебна администрация и въвежда дванайсетцифрен код. Заедно със седналия до него Натан Полок започват да въвеждат датите на повдигнатите обвинения, на молбите за насрочване на съдебни процеси и на официалните изслушвания. Класифицират престъпленията, формулират доклада на съдебния психиатър и добавят факта, че Районният съд в Упсала е обявил обвиняемата за виновна в извършването на две особено тежки предумишлени убийства. Едновременно с тях Карлос Елиасон включва престъпленията, присъдите и последвалите ги разпоредби за Сага Бауер в регистъра на Националната полиция.
Оттам Вернер преминава към базата данни на Националния регистър по съдебна медицина и качва в нея копие от съдебнопсихиатричния доклад.
— Как сме с времето? — пита по едно време Сага.
— Мисля, че всичко е наред — отговаря началникът й, като си поглежда часовника. — Точно след две минути Комисията за управление на затворите ще се събере за своето извънредно заседание. Ще направят сверка с базата данни на Националната съдебна администрация и ще вземат решение да прехвърлят двама пациенти в строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия на Льовенстрьомската болница.
— Така и не ми казахте защо новите пациенти трябва да бъдат двама — подмята Сага.
— За да не бъдеш толкова подозрителна — отговаря веднага Полок.
— Допускаме, че ако след толкова много години в отделението докарат още само един пациент, Юрек Валтер моментално ще заподозре нещо — обяснява Карлос. — Но ако първо се появи пациент от охраняваното психиатрично отделение в „Сатер“, а ден-два по-късно още един от „Карсуден“, с малко повече късмет ти няма да се набиеш чак толкова на очи.
— Тебе те местят, защото си опасна и съществува огромен риск да избягаш, а другият пациент сам е поискал този трансфер — пояснява Полок.
— Е, мисля, че вече е време да те пуснем да си отидеш у дома за тази нощ — казва й Вернер.
— Утре вечер ще спиш в болница „Карсуден“ — допълва Полок.
— Ще се наложи да съобщиш на семейството си, че заминаваш на тайна мисия в чужбина — напомня й Вернер. — Ще трябва да помолиш някого да се грижи за събирането и плащането на сметките ти, за домашните любимци, за поливането на цветята…
— Да, схванах! — Тя вдига ръка, за да го прекъсне.
Юна Лина вдига канадката й от пода, където е била захвърлена още с влизането, и й помага да се облече.
— Запомни ли правилата? — прошепва в ухото й, докато държи канадката.
— Говори малко, използвай кратки изречения, казвай онова, което мислиш, и се придържай към истината — изброява ги бързо тя.
— Отлично! Само още едно, последно правило — казва Юна. — Сигурно при различните хора причините за това са различни, но Самуел подчертаваше, че когато е под прикритие, човек трябва да избягва да говори за родителите си!
— Добре — свива рамене Сага.
— Така и не разбрах защо той смяташе това за толкова важно — промърморва Юна.
— Очевидно е имал причина и мисля, че си струва да се вслушаме в съвета му — обажда се Вернер.
— Съгласен съм — кимва инспекторът.
Карлос поставя два сандвича в една торбичка и я подава на Сага с думите:
— Бих искал да ти напомня, че там ти ще бъдеш просто пациент. Нищо повече. Няма да имаш достъп нито до полицейска информация, нито до полицейски права!
— Да, знам — кимва Сага, като го поглежда право в очите.
— Много важно е да не го забравяш! — подхвърля Вернер.
— Сега се прибирам у дома, за да си почина — отсича тя и се насочва към антрето на апартамента.
Докато седи на оставения там стол и завързва ботушите си, към нея се приближава Юна. Прикляква до нея и прошепва:
— Скоро ще бъде твърде късно да се откажеш!
— Но аз искам да го направя, Юна! — усмихва се тя и го поглежда.
— Да, знам — кимва той. — И всичко ще бъде наред, стига да не забравяш, че Юрек е изключително опасен тип! Влиза бързо под кожата на хората, влияе им, променя ги, разкъсва душите им като…
— Няма да му позволя да се добере до мен! — отсича тя, изправя се и закопчава канадката си.
— Той е като…
— Юна, аз съм голямо момиче! — прекъсва го тя.
— Да, знам.