Той й отваря вратата и излиза заедно с нея на площадката. Отваря уста, после я затваря. Сага се обляга на стената и подхвърля:
— Какво още искаш да ми кажеш?
Изминават няколко мълчаливи, напрегнати секунди. Асансьорът чака търпеливо на етажа им. Отвън профучава полицейска кола с надути сирени.
— Юрек ще стори всичко възможно, за да избяга — изрича накрая с мрачна тържественост Юна. — В никакъв случай не бива да му позволяваш това! Знаеш, че си ми като сестра, Сага, но запомни, че ако се наложи да избираш дали да загинеш, или да го пуснеш да се измъкне, трябва да избереш първото!
68
Андерш Рьон седи до голямата конферентна маса и чака. Вече е пет и половина на свечеряване. Безличната заседателна зала е пълна с обичайните членове на болничния комитет, двама представители на Обща психиатрия, тук са главният лекар Роланд Бролин и началникът на охраната Свен Хофман.
Управителят на болницата Рикард Наглер още говори по телефона, когато неговата секретарка му поднася чаша чай с лед.
От другата страна на прозореца се сипе сняг.
Управителят оставя празната чаша от чай на масата и изтрива устата си. Всички разговори замират. Заседанието започва.
— Радвам се, че всички успяхте да се отзовете толкова бързо на това извънредно заседание! — казва той. — Причината да го свикам е, че преди час получих обаждане от Комисията за управление на затворите.
Млъква и ги оглежда. Хората се наместват притеснено по столовете си. Възцарява се напрегната тишина.
— Взето е решение нашето строго охранявано психиатрично отделение да приеме още двама пациенти! — обявява Рикард Наглер. — Твърде дълго ни глезиха само с един пациент, при това кротък старец!
— Защото само дебне сгоден момент да скочи! — избоботва мрачно Роланд Бролин.
— Свиках тази среща, за да разбера дали смятате, че ще се наложат някакви нови охранителни мерки и промяна в досегашните ни процедури — казва управителят, без да му обръща внимание.
— Какви точно пациенти ни изпращат? — обажда се Андерш Рьон.
— Високорискови, естествено — отговаря управителят. — В момента единият се намира в охраняваното отделение в „Сагер“, а другият е в психиатричното отделение на „Карсуден“ след…
— Няма да стане! — прекъсва го безцеремонно Роланд.
— Нашето строго охранявано отделение е създадено да приютява трима пациенти! — изтъква управителят и го поглежда свъсено. — Времената се променят, колега! Всички сме длъжни да сторим каквото е по силите ни за намаляване на разходите и не можем да…
— Да, ама Юрек е… — започва Роланд и млъква.
— Да? Довършете, ако обичате! — подканя го управителят.
— За нас е невъзможно да се справим с повече пациенти! — изрича смело Роланд.
— Даже когато имаме задължението да ги приемем при молба от комисията?
— Даже тогава! Намерете някакво извинение и откажете!
Рикард Наглер се усмихва уморено и поклаща глава.
— Да, вие винаги сте го смятали за чудовище, но той… — започва.
— Аз не се страхувам от чудовища! — прекъсва го Роланд. — Но съм достатъчно умен да се страхувам от Юрек Валтер!
Управителят му се усмихва, а после пошепва нещо на секретарката си.
— Извинете, колеги — обажда се внезапно Андерш, — тъй като съм сравнително нов тук, бихте ли ми казали имали ли сте някакви проблеми с Юрек Валтер досега?
— Той накара Сусан Йелм да изчезне! — промърморва Роланд Бролин.
В залата се възцарява гробно мълчание. Един от лекарите от Обща психиатрия сваля очилата си, избърсва ги и после пак ги слага.
— А на мен ми беше казано, че тя е в творчески отпуск. Работи по някакъв интересен проект, доколкото разбрах, нали така?
— Само го наричаме творчески отпуск, но не е така! — отвръща Роланд.
— Много бих искал да чуя какво точно е станало! — изрича Андерш с нарастваща тревога в гласа.
— Сусан измъкна нелегално оттук писмо на Юрек Валтер, след което дълбоко съжали за това — обяснява му Роланд. — После ми се обади и си призна. Беше напълно… Как да кажа… Плачеше и настояваше, че е изгорила писмото. Беше ужасно уплашена и постоянно повтаряше, че никога повече няма да се върне тук, защото не иска да вижда Юрек!
— Сусан си взе творчески отпуск! — натъртва многозначително болничният управител.
Няколко от присъстващите се разсмиват, други се споглеждат притеснено.