Свен Хофман бързо сменя темата, като проектира върху белия екран изображение на строго охраняваното психиатрично отделение, и казва:
— По отношение на сигурността нямаме никакви проблеми да приемем още пациенти. Единствената промяна, която е необходима, е да поддържаме по-високо ниво на готовност отпреди.
— На Юрек Валтер не трябва да се позволява да общува с други хора! — настоява Роланд Бролин.
— Може, но сега ще му се наложи — усмихва се накриво управителят. Оглежда присъстващите и допълва: — Само трябва да затегнем мерките за сигурност!
— Няма да има ефект! И държа да се отбележи в протокола, че от този момент нататък се отказвам да нося отговорност за строго охраняваното отделение! Ще трябва да мине или под шапката на Обща психиатрия, или да…
— Колега, не смятате ли, че преигравате? — поглежда го управителят на болницата.
— Смятам само, че след толкова много години Юрек Валтер най-сетне дочака своя звезден миг! — провиква се дълбоко съкрушен Роланд Бролин и бързо напуска залата.
Възцарилото се неловко мълчание е прекъснато от Рьон.
— Убеден съм, че ще мога да се грижа за трима пациенти независимо от тежестта на диагнозите им! — отсича той.
Всички присъстващи го поглеждат втрещено. Управителят оставя химикалката си на масата.
— Изобщо не виждам кое му е трудното — продължава Андерш, обляга се доволно назад в стола си и поглежда към вратата, през която току-що е излязъл бившият му началник.
— Така ли? Продължете, моля! — дава му знак управителят.
— Всичко е въпрос на правилна дозировка! — отговаря младият лекар.
— Какво искаш да кажеш? — разсмива се Свен Хофман. — Да ги държим постоянно упоени ли? Няма да стане!
— Ти така си мислиш! — поглежда го Андерш с дяволита усмивка. — Нали точно това правехме в „Санкт Сигфрид“! При препълнено отделение как според теб се застраховаш срещу чести инциденти между пациентите, а?
Управителят на болницата го поглежда изпитателно. Андерш повдига вежди, свива рамене и допълва:
— Да, всички знаем, че големите дози са… е да, може би неудобни за пациента. Но ако аз отговарях за строго охраняваното отделение, не бих поел никакъв риск!
69
Агнес е седнала на пода, облечена в синя пижама на пчелички. Стиснала е малката кукленска четка за коса и опипва космите й един по един, сякаш ги брои. Андерш седи пред нея, държи нейната кукла Барби и чака.
— Среши косата на куклата — казва по едно време.
Агнес не го поглежда. Продължава да опипва всеки отделен косъм от бялата четка, ред след ред, бавно и напълно концентрирано.
Бащата знае, че дъщеря му не играе спонтанно като другите деца. Трудно й е да проумее какво виждат и мислят останалите. Никога досега не е кръщавала куклите си. Само проверява механичните им характеристики, като върти насам-натам ръцете, краката и главите им. Но от курсовете, организирани от Асоциацията на аутистите и болните от синдрома на Аспергер, е научил, че тя може да бъде тренирана да играе, ако отделните части на играта бъдат разделени и поднесени последователно.
— Агнес — подканя я той, — среши косата на куклата!
Детето спира да брои космите на четката, изнася напред ръката си и прокарва четката през русата коса на куклата си. После повтаря това движение още два пъти.
— Виж колко хубава изглежда сега, нали? — усмихва се Андерш.
Агнес започва пак да брои космите на четката.
— Видя ли колко хубава я направи? — пита бащата.
— Да — отговаря детето, без да вдига поглед.
Андерш се пресяга към една кукла Синди, но преди да е успял да каже каквото и да било, Агнес протяга ръчички и започва да й реше косата. С усмивка.
Три часа по-късно, когато Агнес вече дълбоко спи, Андерш се настанява на дивана пред телевизора и си пуска „Сексът и градът“. Отвън снегът се сипе на парцали сред жълтеникавата светлина на уличните лампи. Петра е на служебен банкет. Колежката й Виктория я беше взела в пет часа оттук. Тя беше обещала на съпруга си да не закъснява, но вече наближава единайсет вечерта.
Андерш отпива от студения си чай и изпраща на Петра текстово съобщение, за да я уведоми, че тази вечер Агнес е сресала косите на всичките си кукли.
Уморен е, но няма търпение да й разкаже за извънредното заседание в болницата тази вечер и как той бе поел доброволно отговорността за строго охраняваното психиатрично отделение, и как управителният борд му беше гарантирал назначение на постоянен трудов договор.