По време на рекламите Андерш става и отива да изгаси осветлението в стаята на дъщеря си. Нощната лампичка е във формата на красиво зайче. Свети в приятна розова светлина, която хвърля меки отблясъци върху завивките на Агнес и блажено отпуснатото й личице.
По пода са разпръснати части от „Лего“, кукли, кукленски мебели, пластмасова храна, химикали, тиари за принцеси и цял порцеланов сервиз за чай. Андерш не може да проумее кога точно е настъпил този хаос. Налага му се да бъде много внимателен къде стъпва, за да не счупи нещо. Играчките тихо потракват, докато се плъзгат по дървения под. Когато протяга ръка, за да изключи нощната лампа, като че ли забелязва нож на пода под леглото.
Голямата кукленска къща на Барби препречва пътя, но въпреки това има усещането, че през малката й вратичка забелязва проблясък на стомана.
Андерш пристъпва на пръсти и се привежда под леглото. Сърцето му започва да бие лудо, когато вижда, че ножът е същият като онзи, който беше открил в килията на Юрек Валтер.
Но как е възможно! Нали беше предал ножа на Роланд Бролин?!
Агнес започва да скимти тревожно в съня си.
Андерш застава на колене и протяга ръка през пода на кукленската къщичка. Отваря широко вратичката и се пресяга към ножа. Подът изскърцва. Агнес се прокашля, докато издишва. Да, нещо наистина проблясва в мрака под детското легло. Може и да са блестящите очи на някое мече. Трудно е да се определи през миниатюрните цветни прозорчета на кукленската къщичка.
— Ооох! — прошепва в съня си Агнес. — Ох, ох, ох!
Андерш тъкмо е успял да напипа ножа, когато зърва под леглото проблясващите очи на едно набръчкано лице.
Това е Юрек Валтер! Който светкавично дръпва ръката на Андерш и започва да дърпа!
Андерш си дръпва ръката и се събужда. Едва си поема дъх, когато постепенно осъзнава, че е заспал на дивана пред телевизора. Изключва го бързо с дистанционното и седи с разтуптяно сърце.
В прозорците блясват фарове на кола. Едно такси обръща и изчезва. После някой тихо отваря входната врата.
Петра.
Андерш я чува как отива до тоалетната и пишка. Той се изправя и тръгва безшумно по посока на светлината от банята, която се разлива в коридора.
70
Андерш застива в мрака на коридора и наблюдава Петра в огледалото над мивката. Тя си мие зъбите, плюе, подлага ръка под струята на водата, за да ги изплакне, и после пак плюе.
Когато го зърва, се стряска и се обръща.
— Защо не спиш?
— Чаках те — отговаря Андерш.
— Много мило от твоя страна.
Петра изгасва лампата в банята и тръгва към спалнята. Той върви по петите й. Тя присяда на ръба на леглото и започва да маже с крем ръцете и лактите си.
— Добре ли си изкарахте? — пита Андерш.
— Не беше зле. Беше прощално парти за Лена.
Андерш сграбчва лявата й ръка и стисва силно китката й. Тя го поглежда в очите и промърморва:
— Знаеш, че утре трябва да ставаме рано!
— Млъкни! — просъсква той.
Петра се опитва да се отскубне от него, но той сграбчва и другата й ръка и я бутва в леглото.
— Ооох!
— Млъкни ти казвам!
Той разтваря с коляно краката й. Тя пак прави опит да се отскубне, но накрая се отказва, застива на място и тихо изрича:
— Съвсем сериозно ти казвам! Червен светофар за тази нощ! Искам да поспя!
— Но аз те чаках!
Тя се втренчва за миг в него, после кимва и прошепва:
— Заключи вратата!
Андерш става от леглото, заслушва се за някакви звуци от коридора, но тъй като в къщата цари пълна тишина, бързо заключва вратата. Петра вече е свалила нощницата си и отваря кутията. С лека усмивка вади оттам коприненото въже и торбичката с камшика, вибратора и големия изкуствен пенис. Но той бързо я бутва върху леглото, без да обръща внимание на играчките.
Тя го моли да спре. Ала той започва грубо да дърпа бельото й, като оставя по бедрата й дълбоки червени белези.
— Андерш, аз… — опитва пак тя.
— Не смей да ме поглеждаш! — изръмжава той.
— Извинявай…
Не се съпротивлява, когато той я връзва много по-стегнато от обикновено. Вероятно изпитият на банкета алкохол е намалил чувствителността й. Той стяга въжето около двата долни стълба на леглото и разтваря максимално краката й.