Вече е време да тръгва.
Сага Бауер изгасва лампата в антрето на жилището си и излиза на стълбището. Изхвърлила е всички подлежащи на разваляне продукти от хладилника си. Но си няма никого, когото да помоли да наглежда апартамента й, да полива цветята и да събира пощата.
72
Сага превърта два пъти ключа в ключалката и слиза по стълбите на кооперацията. Когато се показва на входа, усеща как в стомаха й нещо изпърхва при вида на микробуса на Службата по затворите, който вече чака в тъмната улица. Но отваря вратата и се настанява до седящия зад волана Натан Полок.
— Качването на стопаджии в днешно време може да бъде много опасно — подхвърля вместо поздрав.
— Успя ли изобщо да поспиш? — пита Полок.
— Донякъде — отговаря тя и си слага предпазния колан.
— Знам, че вече го споменахме няколко пъти — казва той, като я поглежда, — но пак държа да ти напомня в никакъв случай да не се опитваш да го манипулираш да ти разкрива някаква информация!
После включва микробуса на скорост и потегля по тихата улица.
— Това ще бъде най-трудното — отвръща Сага. — Ами ако иска да говорим само за футбол? Или пък изобщо не иска да говори?
— Каквото, такова. А ти по никакъв начин не се опитвай да променяш нещата!
— Но Фелисия може би има броени дни! — възкликва Сага.
— Сага, не мисли за това! Ти не носиш отговорност за това! — отсича Полок. — Запомни, тази твоя инфилтрация е залагане на сляпо! Всички го знаем. Всички сме приели този факт. Невъзможно е да предвидим резултатите. Това, което предстои да направиш ти, е съвсем отделно от вече течащото предварително разследване. Ние ще продължим да говорим с Микаел Колер-Фрост, ще тръгнем по стари следи и…
— Ама никой не вярва, че така ще спасим Фелисия, освен ако Юрек не реши да ми се довери!
— Не трябва да мислиш по този начин! — предупреждава я Полок.
— Добре. Спирам — кимва тя и се опитва да се усмихне.
— Хубаво.
Сага потропва с крака, загледана напред. Бледосините й очи са стъклени, сякаш е потънала в мисли.
Край микробуса прелитат тъмни постройки. Тя поставя ключовете, портмонето си и разни дребни предмети в специалната торбичка за лични вещи на Службата по затворите. Преди да стигнат до затвора „Кроноберг“, Натан Полок й подава подслушвателното устройство в силиконовата му капсула заедно с малко кубче краве масло.
— Разграждането на мазнини протича по-бавно — пояснява той. — Но въпреки това ти препоръчвам да не чакаш повече от четири часа!
Тя отваря пакетчето краве масло, глътва кубчето, а после за миг оглежда микрофона в меката му капсула. Прилича на насекомо, приклещено в кехлибар. После изпъва гръб, мята капсулата в устата си, отмята назад глава и преглъща. Болка пронизва гърлото й и по цялото й тяло избива пот, докато бръмбарът бавно, но сигурно слиза по хранопровода й.
73
Вече е утро, но навън все още е тъмно като в рог. Всички лампи в женското отделение на затвора „Кроноберг“ светят.
Сага прави две крачки напред и спира в мига, в който й заповядват. Прави всичко възможно да се изолира от света около нея и да не поглежда никого.
Радиаторите в затвора припукват.
Натан Полок поставя на регистрационното гише торбичката с личните й вещи и предава документите й. Получава писмена разписка и веднага изчезва.
От този момент нататък Сага Бауер ще трябва да се оправя сама. Каквото и да се случи.
Автоматичните врати избръмчават, после замлъкват.
Никой не я поглежда и оглежда. Но тя моментално усеща напрегнатата атмосфера, която се възцарява около нея, когато надзирателите прочетат, че е класифицирана като особено опасен престъпник и трябва да бъде държана в пълна изолация до преместването й.
Сага е приковала очи в жълтия линолеум в краката си и не отговаря на никакви въпроси.
Опипват я за опасни предмети, след което я повеждат по някакъв коридор към стаята за обстойно претърсване.
Поемат я две едри жени. Обсъждат някакъв нов телевизионен сериал, докато я превеждат през врата без прозорче. Стаята прилича на малък лекарски кабинет, с тясно легло, покрито с хартия и заключени шкафчета покрай стените.
— Събличай всичко! — заповядва й една от жените с безстрастен глас, докато си слага латексови ръкавици.
Сага изпълнява нареждането и оставя дрехите си на купчина на пода. Изправя се чисто гола под студената флуоресцентна светлина със спуснати край тялото ръце. Тялото й е момичешки свежо, здраво и атлетично.