Надзирателката с ръкавиците млъква насред изречението си и се вторачва в нея.
— Дааа — въздъхва другата след няколко секунди.
— Какво?
— Давай просто да приключваме по-бързо каквото сме длъжни да направим!
И двете започват да преглеждат много внимателно новодошлата. Насочват фенерче към устата, носа и ушите й. Отбелязват прегледаните части на тялото й в един списък и накрая й казват да легне на леглото.
— Легни настрани, свий горния крак в коляното си и го вдигни нагоре колкото можеш повече! — инструктира я жената с латексовите ръкавици.
Сага изпълнява послушно казаното. Жената минава между леглото и стената зад гърба й.
Тялото на затворничката потреперва уплашено. Твърдата хартия върху леглото прошумолява под бузата й, когато се отпуска. Чува изстискването на лубрикант от голяма бутилка и стисва здраво очи.
— Сигурно малко ще ти стане студено — промърморва жената зад гърба й и пъхва два пръста във вагината й колкото е възможно по-дълбоко.
Процедурата е крайно неприятна. Сага се опитва да диша равномерно, но не успява да сдържи изохкването си, когато жената безцеремонно пъха един пръст в ануса й.
Прегледът приключва за броени секунди. Жената бързо сваля ръкавиците си и ги изхвърля в кошчето. Подава на Сага хартия, за да се избърше, и й обяснява, че докато е тук, ще получи нови дрехи.
Облечена в широк зелен гащеризон и бели маратонки, Сага се оставя да бъде отведена до килията й в Отделение 8:4. Преди да затворят и заключат вратата зад нея, надзирателките любезно я питат дали би желала сандвич със сирене и чаша кафе. Сага само поклаща отрицателно глава.
След като жените я оставят и си отиват, Сага остава за миг напълно неподвижна в средата на килията си.
Трудно й е да определи колко е часът, но си казва, че няма смисъл да чака да стане твърде късно, и отива до мивката. Пълни шепата си с вода, отпива и после пъхва пръст в гърлото си. Предизвиква силна кашлица и стомахът й се свива. След още два болезнени напъна за повръщане микрофонът излиза от хранопровода й.
С насълзени от напрежението очи тя измива внимателно капсулата с бръмбара, а после изплаква и лицето си.
Ляга на койката и зачаква, стиснала здраво бръмбара в юмрук.
В коридора отвън цари пълна тишина.
Килията вони на тоалетна и отходни тръби. Сага се вторачва в тавана и започва да чете имената и посланията на онези, пребивавали преди нея на същото място.
Когато най-сетне чува нечии стъпки от другата страна на вратата, правоъгълниците светлина са се преместили наляво, към пода. Сага поставя бързо капсулата с микрофона в устата си, сяда на койката и я преглъща. В този момент ключалката прищраква и вратата на килията се отваря.
Време е да бъде откарана в болница „Карсуден“.
Униформеният охранител я изписва от затвора, като предава на колегата си нейните лични вещи и документите й за трансфер. Сага спокойно им позволява да оковат в белезници ръцете и краката й.
74
Полицейският екип се състои от трийсет и двама души. Повечето от тях са цивилни служители и полицаи от екипите за наблюдение и залавяне на особено опасни престъпници от Отдела за криминални разследвания и Националната полиция.
Стените в една от големите заседателни зали на петия етаж са плътно покрити с карти, на които са отбелязани местата, свързани със случая „Юрек Валтер“. Цветните снимки на отвлечените от него са обградени от цели съзвездия техни близки, колеги и приятели.
Екипът преглежда старите разпити на близките и роднините на жертвите и провежда нови. Проверява наново медицинските и криминологичните доклади и разговаря с всеки, познавал някога някого от изчезналите, независимо колко далечна или краткотрайна е била връзката между тях.
Юна Лина и екипът му стоят в петното зимна светлина край прозореца и четат препис от последния разговор с Микаел Колер-Фрост. Колкото повече напредват в текста, толкова по-мрачно става настроението им. В спомените на Микаел няма нищо, което да тласне разследването напред. Аналитиците оглеждат за някакви реални следи, но не откриват почти никакви.
— Нищо! — промърморва Петер Неслюнд и навива на руло преписа.
— Той казва, че усеща движенията на сестра си, че тя протяга ръка към него всеки път, когато се събуди в тъмнината — отбелязва Бени Рубин с много мъка в очите. — Че усеща как тя се надява на неговото завръщане.