— Нямаме право да го правим дори при извънредни обстоятелства — отговаря началникът на охраната и му намига ухилено.
— Жалко! — промърморва Андерш и прокарва ръка през късата си кестенява коса.
Свен започва да увеличава изображенията и от останалите камери, проверявайки коридорите и ключалките.
— Покриваме всичко, което… — започва.
Някъде се отваря врата. Двамата чуват жуженето на кафемашината в коридора, а след малко в контролната зала се появява сестра Мю.
— Какво си правите тук вие двамата, а? — подхвърля с дяволита усмивка тя.
— Проверяваме охранителната система — отговаря Андерш.
— Аз пък си въобразявах, че ме наблюдавате как се преобличам! — отбелязва с престорено разочарование Мю.
77
После тримата млъкват и се концентрират върху екрана на дневна стая. Юрек Валтер продължава да тренира на пътеката с дълги, равномерни крачки. Берни Ларшон се свлича бавно от дивана, докато накрая не се просва на пода с глава, подпряна на седалката. Ризата му се вдига нагоре, разкривайки издуването на дебелия му корем при всяко негово вдишване. Лицето му е плувнало в пот. Единият му крак потреперва нервно от време на време. Вдигнал е очи към тавана и пелтечи нещо.
— Но какво прави този човек? — поглежда ги сащисано сестра Мю. — Какво говори?
— Нямам ни най-малка представа — свива рамене Андерш.
Единственият звук, който достига до тях откъм дневната стая, е тиктакането на часовника във форма на златиста японска котка, повдигаща лапичката си.
Андерш се замисля за медицинския картон на Берни Ларшон, който му донесоха от „Сатер“. Преди двайсет и една години бил осъден на въдворяване в строго охранявано психиатрично отделение и химическа кастрация за престъпления, описани като поредица от животински нападения. Сега Берни е отново на дивана и реве към тавана. От устата му се стича слюнка. Ръцете му сякаш колят някого, а после хващат близката възглавница и я захвърлят на пода.
Юрек Валтер прави онова, което винаги е правил. Когато приключва с деветкилометровата тренировка на кростренажора, той слиза от него и се насочва към стаята си.
Берни се провиква след него. Юрек спира на прага на стаята си и се обръща по посока на дневната.
— Какво се случва сега? — пита уплашено Андерш.
Свен вади радиостанцията си, вика двама свои колеги и бързо излиза от контролната зала. Андерш се привежда към монитора и вижда как Свен се появява на един от тях. Върви по коридора и говори с другите охранители. Когато стига до заключената врата, спира и преценява положението.
В дневната стая не се случва нищо особено.
Юрек стои все така на прага между двете стаи в място, където лицето му попада в сянка. Не се движи, но и Андерш, и Мю забелязват, че говори нещо. Берни се е разплул на дивана и слуша със затворени очи. Цялата сцена се разиграва за не повече от минута. След което Юрек се обръща и изчезва в стаята си.
— А така, обратно в бърлогата си! — промърморва Мю.
Един от другите монитори показва Юрек отгоре. Той влиза бавно в стаята си, сяда на пластмасовия стол, намиращ се точно под камерата, и се втренчва в стената.
След известно време Берни Ларшон успява да се надигне от дивана. Изтрива уста с ръкава си няколко пъти, а после се затътря към своята стая.
На друг от мониторите се вижда как Берни Ларшон се насочва към мивката, привежда се и облива лицето си с вода. После се връща до вратата към дневната, поставя палеца си откъм вътрешната страна на касата и с все сила тряска вратата. Тя отскача, а Берни се свлича на колене и се разпищява от болка.
78
Петер Неслюнд е застанал пред едромащабна карта на жилищния район, в който някога са изчезнали двете деца Колер-Фрост, и със смръщена физиономия забожда върху нея снимки от старото разследване. В залата влиза Магдалена, поздравява го в крачка и се насочва право към бялата дъска, където задрасква следите, които са проучили през предишния ден. Бени Рубин, Йони Исаксон и Фредрик Вейлер са насядали около конферентната маса и си водят бележки.
— Трябва да погледнем още веднъж хората, които са работили в Инженерна работилница „Менге“ по същото време като Юрек Валтер — казва Магдалена.
— Събрах в обща папка вчерашните разговори с Рикард ван Хорн, приятеля на двете деца Колер-Фрост — обажда се Йони.