Накрая чуват как Сага напуска стаята. Не е успяла да постави микрофона и тихичко псува под нос. После мълчание.
Електронната ключалка на вратата щраква.
— Сега поне знаем, че техниката работи — отбелязва Полок.
— Горката Сага! — прошепва Корин.
— Трябваше да лепне някъде бръмбара — отбелязва недоволно Йохан Йонсон.
— Нямаше подобна възможност.
— Но ако провали прикритието си…
— Няма! — отсича Корин.
— Засега Юрек не е казал нищичко — въздъхва Полок и поглежда към Юна Лина.
— Ами ако и в бъдеще запази мълчание? — поглежда ги Йонсон. — Ако всичко това е било напразно?
Юна Лина мълчи. Мълчи, защото е доловил нещо важно в записа. В един сегмент от него сякаш бе доловил физическото присъствие на Юрек, като че ли Юрек е бил там, въпреки че нищо не бе казал.
— Хайде да го изслушаме още веднъж! — предлага и си поглежда часовника.
— Да не би да бързаш за някъде? — пита Корин, като повдига елегантните си черни вежди.
— Имам среща — отговаря Юна и й връща усмивката.
— Най-сетне! Малко романтика няма да ти се отрази зле!
88
Юна влиза в облицованата с бели плочки зала с дълга мивка край стената. От оранжев маркуч тече вода и се излива в канала на пода. Върху пластмасовото покритие на масата за аутопсии лежи тялото от ловната хижа в Даларна. Хлътналият кафяв гръден кош на трупа е срязан с трион и отворен, в легенчето от неръждаема стомана до него тече жълтеникава течност.
— Тра-ла-ла, ще хванем дъгата — припява си Иглата. — Тра-ла-ла, чак до слънцето… — Вади чифт латексови ръкавици и тъкмо духа в тях, за да ги разтвори и сложи, когато зърва на прага инспектора.
— Няма да е зле да запишете един албум с криминолозите — отбелязва с усмивка Юна.
— Може. Фрипе е много добър на китарата — отвръща Иглата. Защитните му очила отразяват ярката светлина от лампите над главите им. Под лекарската му престилка се вижда бяла спортна риза с якичка.
Откъм коридора се чуват стъпки и миг по-късно в залата за аутопсии се появява Карлос Елиасон с предпазни бледосини найлонови калцуни върху обувките.
— Успяхте ли да идентифицирате тялото? — пита и се заковава рязко на място, когато зърва трупа на масата.
Разтвореният гръден кош придава на масата за аутопсии вид на скара за сушене, върху която някой е метнал и забравил месо. Или някакъв странен, почернял корен. Трупът е изсъхнал и разкривен, откъснатата глава е поставена небрежно над торса.
— Няма никакво съмнение, че това е Йереми Магнусон — отговаря доктор Нилс Олен. — Нашият съдебен стоматолог сравни челюстните характеристики на трупа с денталния картон на Магнусон.
Привежда се над масата, взема главата в ръце и отваря сбръчканата черна дупка, която някога е била устата на Йереми Магнусон.
— Има кариес на мъдреца и…
— Достатъчно! — промърморва Карлос и по челото му избиват ситни капчици пот.
— Небцето го няма — продължава невъзмутимо Иглата и отваря със сила устната кухина още малко. — Но ако пъхнеш пръст в…
— Изумително! — прекъсва го Карлос, поглежда часовника си и пита: — Имаме ли някаква представа колко дълго е висял там?
— Процесът на изсушаване безсъмнено е бил повлиян донякъде от ниските температури — отговаря Нилс Олен. — Но ако погледнем очите, виждаме, че конюнктивата е изсъхнала много бързо, както и вътрешната част на очните ябълки. Кожата навсякъде е с пергаментова текстура с изключение на мястото около врата, където е била в контакт с въжето.
— Което значи? — поглежда го Карлос.
— Процесът на разлагане на телата представлява нещо като дневник, като живот след смъртта, характеризиращ се с постоянни, необратими промени. Предвид наличните такива, бих казал, че господин Магнусон се е обесил…
— Преди тринайсет години, един месец и пет дена — завършва вместо него Юна Лина.
— Разумно предположение — кимва Иглата.
— Току-що получих от криминолозите сканираното изображение на прощалната му бележка — пояснява инспекторът и вади телефона си.
— Значи самоубийство, а? — поглежда го Карлос Елиасон.
— Всичко сочи към това, въпреки че Юрек Валтер преспокойно е могъл да бъде там по това време — отговаря Юна.
— Йереми Магнусон беше включен в списъка на най-вероятните жертви на Юрек — отбелязва Карлос. — И след като можем да отпишем смъртта му като самоубийство…