Пиа Мадсен се връща от тоалетната. На една от обувките й се е залепила малко тоалетна хартия и се влачи след нея. Тътри се по коридора с летаргична физиономия. Очите й са полупритворени — докато не поглежда Андерш и не подмята усмихнато:
— Не съм чак толкова уморена! Не се залъгвай!
Дръпва тоалетната хартия от обувката си, хвърля я в кошчето, после сяда на контролното табло до него и поглежда часа.
— Мдаа! — въздъхва. — Май е време за нани-на, а?
Грабва мишката на компютъра, влиза в съответната директория и светкавично изключва лампите в стаите на пациентите.
Но съзнанието на Андерш Рьон вече е запечатало картините от стаите на тримата пациенти. Точно преди всичко да потъне в мрак, Юрек вече е легнал по гръб на леглото си, Берни седи на пода и придържа към гърди бинтованата си ръка, а Сага е седнала на ръба на леглото и изглежда колкото бясна, толкова и уязвима.
— Вече са част от семейството — отбелязва делово Пиа и отваря книгата си.
91
В девет часа персоналът изключва осветлението на стаите. Сага е седнала на ръба на леглото си. Микрофонът е все така скрит в подгъва на долнището й. Добре е да го държи подръка, докато й се предостави възможност да го постави някъде в дневната. Защото без него мисията й се обезсмисля. Тя седи и чака. Не след дълго в мрака просветва сив правоъгълник. Това е дебелото стъклено прозорче на вратата. Предметите в стаята се сдобиват с очертания насред мъгливия пейзаж. Сага се изправя, отива в най-тъмния ъгъл на стаята, ляга на студения под и започва да прави коремни преси. Когато стига до триста, тя се претъркулва, опъва леко коремните си мускули и превключва на лицеви опори.
Изведнъж се изпълва с усещането, че я наблюдават. Нещо изглежда по-различно отпреди. Тя спира тренировката си и поглежда към вратата. Стъкленото прозорче е по-тъмно, върху него е легнала някаква сянка. Сага бързо бръква под подгъва на панталоните си и вади подслушвателното устройство, но неволно го изпуска на пода.
Чува стъпки, после някакво метално стържене от другата страна на вратата.
Сага плъзва бързо ръка по пода, намира бръмбара и го мята в устата си точно в мига, в който лампата в стаята й светва.
— Застани върху кръста! — изрича някаква жена със суров глас.
Сага е все още на четири крака с микрофона в уста. Изправя се на крака, но много бавно, опитвайки се да събере слюнка.
— Хайде, бързичко!
Но тя не бърза. Влачи се бавно към кръста в средата на стаята, като зяпа първо към тавана, после отново към пода. Накрая спира върху указаното място, обръща равнодушно гръб на вратата, вдига очи към тавана и гълта. Остра болка раздира гърлото й, когато микрофонът минава през него.
— Вече се запознахме — изрича провлечено мъжки глас. — Тук аз заповядвам и аз отговарям за твоето лечение!
— Искам да се срещна с адвокат! — отвръща безстрастно тя.
— Съблечи горнището си и се приближи бавно към вратата! — казва първият глас.
Сага изхлузва горната част на затворническия си екип, пуска я на пода, обръща се и се насочва бавно към вратата само по износения си спортен сутиен.
— На място! — заповядва жената. — Вдигни нагоре ръце с длани напред и отвори широко уста!
Металната решетка във вратата се отваря и Сага очаква да получи малката пластмасова чашка с обичайните си хапчета.
— За твое сведение реших да променя лечебния ти план — изрича самодоволно мъжът с провлечения глас.
Сага го вижда как пълни спринцовка с някаква млечнобяла течност и изведнъж осъзнава с пълна сила какво означава да бъдеш под властта на тези хора.
— Подай си лявата ръка през отвора! — отсича жената.
Сага си дава сметка, че не може да не се подчини, но сърцето й забива като лудо, когато изпълнява. Нечия здрава ръка сграбчва нейната, а докторът разтрива с палец мускула в долната част на ръката й. Тя едва успява да потисне естествената си паническа реакция, диктуваща й да започне да се бори.
— Както видях, предписали са ти „Трилафон“ — казва ехидно лекарят и й хвърля неразгадаем поглед. — По осем милиграма три пъти дневно. Обаче аз реших да опитам нещо друго…
— Не искам — смотолевя тя.
И се опитва да дръпне ръката си, но надзирателката я държи здраво. Толкова здраво, че би могла дори да я счупи, ако си пожелае. Притиска ръката й надолу с такава сила, че Сага се изправя на пръсти.