Налага си да диша равномерно. Но с какво ще я тъпчат, за бога? От връхчето на иглата пада млечнобяла капчица. Тя пак прави опит да дръпне ръката си. Палецът на доктора разтърква отново тънката кожа над мускула й. Следва убождане и иглата прониква в него. Сага не може да помръдне ръката си. По цялото й тяло се разлива странен хлад. Тя се вглежда в ръцете на лекаря, докато изтегля иглата, а после поставя малък памучен тампон върху мястото, за да спре кървенето. Едва тогава й позволяват да дръпне ръката си и да се отдалечи от двете фигури зад дебелото стъкло.
— Сега върви да седнеш на леглото! — заповядва безмилостно надзирателката.
Мястото на убождането на иглата започва да я сърби, а после внезапно пламва. Из тялото й се разлива необичайна, неудържима умора. Сага няма сили даже да вдигне ризата си от пода — прави крачка напред и се спъва в нея.
— Дадох ти малко „Стесолид“, за да се поотпуснеш — подвиква доволно докторът.
Стаята около нея се разлюлява. Сага протяга ръка, за да се подпре на стената, но не може да я стигне.
— Мамка му! — промърморва уплашено.
Умората преминава в тотално изтощение и я превзема напълно. Точно когато си казва, че трябва да прилегне на леглото, краката й я предават. Тя се срива тежко на пода, през тялото й преминават конвулсии.
— Съвсем скоро ще се върна — продължават докторът отвън. — Мислех си, че бихме могли да опитаме един невролептик, който понякога върши чудеса. Нарича се „Халдол депо“.
— Не искам — прошепва Сага, докато се опитва да се обърне настрани.
Отваря очи и се опитва да надвие замайването. Единият й крак пулсира от падането. От ходилата й нагоре по тялото пълзи някакво странно гъделичкане, което я прави все по-сънлива. Няма сили да се изправи. Мислите й се забавят. Прави нов опит да надигне глава, но безсилието я превзема напълно.
92
Клепачите й тежат, но тя си налага да ги повдигне и да погледне. Светлината от лампата на тавана е странно потъмняла. Металната врата се отваря и в килията й влиза мъж в бяла престилка. Това е младият лекар. Държи нещо в нежните си ръце. Ключалката на вратата прищраква зад гърба му. Сага примигва с пресъхналите си очи и вижда как лекарят слага на масичката две шишенца с жълта течност. После отваря внимателно пластмасовата опаковка на нова спринцовка. Сага се опитва да пропълзи под леглото, но е твърде бавна. Докторът я сграбчва за глезена и започва да я измъква. Тя се опитва да се задържи на място и се претъркулва по гръб. Но той продължава да я дърпа и сутиенът й се вдига нагоре, разкривайки гърдите й.
— Изглеждаш като принцеса — чува го тя да шепне.
— Какво?!
Сага надига глава и зърва влажния му поглед. Прави опит да прикрие гърдите си, но ръцете й са твърде слаби дори за това.
Затваря отново очи и застива на място.
Внезапно докторът я претъркулва по корем и с един замах смъква долнището й заедно с бикините. Сага губи съзнание, но е събудена от остро бодване в горната част на дясната половина на задните части. После от още едно, по-грубо и по-надолу.
Сага се събужда върху студения под в тъмнината и установява, че е била завита с одеяло. Главата я боли неистово, ръцете й са почти безчувствени. Надига се бавно, сяда, оправя си сутиена и в този момент си спомня за подслушвателното устройство в стомаха й.
Няма никакво време.
Не се знае колко е спала — може да са били часове.
Пропълзява към канала на пода, бръква с два пръста в гърлото си и повръща някаква парлива течност. Преглъща силно и опитва пак. Стомахът й се преобръща, но от устата й не излиза нищо.
— Мамка му!
До утре трябва да разполага с микрофона, за да може да го постави в дневната стая. Няма право да му позволи да изчезне! Изправя се на омекналите си крака, подпира се на мивката, пийва вода от чешмата, а после пак коленичи и пак пробва да повърне. Водата излиза бързо, но тя стои все така с пръсти в гърлото си. Оскъдното съдържание на стомаха й започва да се стича по ръката към лакътя й. Тя си поема дълбоко дъх и бръква с пръсти още по-дълбоко, за да събуди рефлекса си за повръщане. Започва да изхвърля на тласъци жлъчна течност, докато в устата й не загорчава. Следва кашлица, а после тя пак бръква с пръсти в гърлото си. Този път микрофонът най-сетне излиза и се озовава в ръката й. Тя го улавя бързо и моментално го скрива, въпреки че в стаята е тъмно като в рог. Изправя се, измива бръмбара и пак го прибира в подгъва на долнището си. После започва да плюе остатъците от жлъчната течност и накрая изплаква уста и лице, пак плюе, напива се добре с вода и едва тогава се отпуска на леглото.