А Фелисия винаги закъсняваше.
Онзи ден — когато се случи немислимото, когато Рейдар Фрост беше изоставен от всички богове — започна с едно съвсем обикновено утро. Слънцето грееше.
Фелисия винаги беше много бавна и разсеяна. Розана вече й беше приготвила дрехите за деня, но за изпращането на децата навреме на училище отговаряше Рейдар. Розана обикновено тръгваше рано, за да успее да влезе с колата в Стокхолм преди сутрешният час пик да е направил пътуването до работното й място безкрайно.
Микаел отдавна беше облечен и готов за училище, когато Фелисия най-сетне пристигна на масата за закуска. Рейдар й намаза филийка с краве масло, изсипа в купичката й корнфлейкс и постави до нея какаото, прясно мляко и чаша. Фелисия седна и с една ръка хвана кутията с корнфлейкс, за да чете отзад съдържанието, а с другата си отчупи малко парченце от препечената филийка и го смачка на топка.
— Не си забравила, че бързате за училище, нали? — обади се с премерен глас баща й.
Тя загреба какао от пакета, но без да го доближи до чашата, и изсипа по-голямата част от него върху масата. Подпря се на лакти и започна да събира изсипаното какао с пръсти. Рейдар я предупреди да забърше масата, но тя не му отговори — само се зае да облизва пръстите си.
— Нали знаеш, че ако искате да стигнете навреме в училище, до осем и десет трябва да сте тръгнали, а?
— Да бе — промърмори тя и се изправи от масата.
— И да си измиеш зъбите! — подвикна баща й. — Мама ти е приготвила дрехите за деня в стаята.
Реши да не я наказва, задето не беше забърсала масата и не беше отнесла чинията и чашата си на мивката.
Рейдар усеща силно стягане в гърдите, по лявата му ръка плъзва болка. Опитва се да диша равномерно, но не успява.
Изневиделица до него се появяват Микаел и Давид Силван. Той се опитва да ги залъже, че е добре. Но към тях се втурва Бершелиус с неговото палто и всички започват да ровят дружно по джобовете в търсене на нитроглицерина.
Откриват го и Рейдар впръсква малко спрей под езика си. Изпуска безсилно шишенцето на пода и миг по-късно усеща как стягането в гърдите му отслабва. Чува ги как обсъждат дали да повикат линейка. Той поклаща глава и забелязва, че нитроглицеринът внезапно е отключил все по-засилващо се главоболие.
— Вие вървете да си довършите храненето — казва на приятелите и на сина си. — Аз съм добре. Просто… Имам нужда да остана за малко сам.
96
Рейдар е седнал на пода и се е облегнал на стената. С трепереща ръка изтрива устата си и си налага отново да се изправи очи в очи със спомена за онзи ден.
Точно в осем часа беше влязъл в стаята на Фелисия. Тя не само че изобщо не беше готова, ами седеше преспокойно на пода и четеше. Косата й бе разчорлена, по устата и бузите й се виждаше размазано какао. Беше смачкала изгладените рано сутринта от майка й пола и блуза, за да си направи от тях възглавничка и да седне на меко. Беше нахлузила вълнения си чорапогащник само на единия си крак и продължаваше да смуче лепкавите си пръсти.
— До девет минути трябва да си на велосипеда! — рече той. — Учителят ти ни предупреди, че нямате право на повече закъснения за този учебен срок!
— Да, знам — изрече безизразно тя, без да вдига очи от книгата.
— И да си измиеш лицето! Виж се на какво приличаш!
— Остави ме на мира — промърмори тя.
— Не искам да ти натяквам — пробва друг подход той. — Просто не е добре да закъснявате. Разбираш ли ме?
— Да, ама непрекъснато ми натякваш и вече ми се повръща от теб — рече тя сякаш на книгата.
Това вече преля чашата на търпението му. Сграбчи я за ръката и я завлече в банята. Пусна водата и изтърка до блясък лицето й.
— Какво ти става бе, Фелисия? Защо нищо не можеш да свършиш както трябва, а? — започна да й крещи. — Брат ти е отдавна готов и те чака. И сега ще закъснее само заради теб! Но на теб не ти пука! Ти си просто една безотговорна мърла! Не заслужаваш да живееш в чист и подреден дом като нашия!
Тук тя се разрева, което го вбеси още повече.
— Какво не ти е наред, хайде, казвай! — изрева.
Грабна четката й за коса, за да я среше, но беше толкова ядосан, че почна да я скубе. Тя се разпищя и го напсува.
Ръката му застина във въздуха.
— Какво каза, я повтори! — просъска.
— Нищо — изломоти тя.
— Изобщо не звучеше като нищо!
— Може би не са наред ушите ти! — прошепна тя.