Той я издърпа от банята, отвори входната врата на къщата и я тласна толкова силно навън, че тя падна.
Микаел стоеше до вратата на гаража, приготвил и двата велосипеда, и чакаше. Беше отказал да тръгне без сестра си.
Рейдар отпуска глава между ръцете си. Тогава Фелисия беше дете и се държеше като дете. Не смяташе за важно, че не се е измила и че закъснява за училище.
Спомни си я как стоеше на алеята пред къщата по бельо. Дясното й коляно кървеше, очите й бяха зачервени, по врата й още личаха петна от какао. Рейдар се тресеше от гняв. Влезе вътре, грабна блузата, полата и якето й и ги захвърли на земята пред нея.
— Какво толкова направих? — изхълца тя.
— Ти съсипваш това семейство! — изкрещя той.
— Ама аз…
— Извини се! Веднага се извини!
— Извинявай! — разрева се с все сили тя. — Съжалявам!
И вдигна към него набразденото си от сълзи лице.
— Облечи се!
Тя започна да се облича, но раменете й се тресяха от плач. Той я видя как изтрива сълзите от бузите си и се качва на велосипеда с наполовина втъкната в полата блуза и разтворено яке. Рейдар остана на прага на вратата, докато гневът му не се уталожи. И през цялото време чуваше как малката му дъщеря плаче, докато кара колелото си към училище.
После беше успял бързо да забрави за случилото се. Отдаде се изцяло на писане и остана много доволен от свършеното за деня. Не си беше направил труда дори да се облече — цял ден остана пред компютъра по домашен халат. Нито си изми зъбите, нито се обръсна. Нито оправи леглата, нито почисти масата. Беше решил, че вечерта ще разкаже всичко това на Фелисия и ще й признае, че дълбоко в себе си е същият като нея. Но така и не получи тази възможност.
През онази вечер закъсня, защото беше на вечеря с германския си издател. А когато се прибра у дома, децата отдавна бяха заспали. Двамата с Розана откриха празните им легла едва на сутринта.
Оттогава насам това е най-голямата му болка — начинът, по който се беше отнесъл към дъщеря си в онзи злощастен ден.
Затова сега за него е непоносимо, когато си я представи как лежи съвсем сама там, в кошмарната капсула.
97
На следващата сутрин Сага се събужда още със светването на лампите. Усеща главата си натежала, трудно й е да се фокусира. Все още под одеялото, тя опипва с изтръпнали пръсти подгъва на панталона си за микрофона.
Пред вратата й стои жената с пиърсинг на бузите и крещи, че е време за закуска. Сага става, поема тесния поднос през отвора във вратата, присяда на леглото и се насилва да изяде сандвичите.
Ситуацията става непоносима. Не е сигурна дали би могла да издържи повече. Докосва предпазливо предавателното устройство и се пита дали да не ги помоли да прекратят мисията й.
След закуска се затътря към мивката с омекналите си крака, измива си зъбите и наплисква обилно лицето си със студена вода.
„Нямам право да изоставя Фелисия!“ — минава през ума й.
Връща се отново на леглото и седи там, докато не чува прищракването на вратата към дневната стая. Брои до пет, изправя се и пийва вода от чешмата. Не трябва да изглежда прекалено нетърпелива. Изтрива уста с опакото на ръката си и едва тогава влиза в дневната.
Оказва се първа там, но телевизорът зад бронираното стъкло вече работи, като че ли изобщо не е бил изключван.
Откъм стаята на Берни Ларшон се чуват бесни крясъци — май се опитва да счупи масата си. После подносът от закуската пада на пода. Той пищи и мята пластмасовия стол към стената.
Сага се качва на кростренажора, включва го, прави няколко крачки, слага го на пауза и присяда на ръба му, близо до палмата. Събува едната си маратонка, преструвайки се, че си оправя стелката. Ръцете й са все така студени и леко вкочанени. Знае, че трябва да побърза, но същевременно си напомня, че не е препоръчително да се движи твърде рязко. Блокира окото на камерата с тялото си и с треперещи ръце вади микрофона от подгъва на панталоните си.
— Мръсни, шибани курви! — изревава Берни от стаята си.
Сага отлепва защитното покритие на микрофона. Малкият предмет се изплъзва от ръката й, но тя го хваща навреме върху бедрото си. Чува стъпки и веднага притиска бръмбара към обратната страна на най-долното листо на изкуствената палма. Задържа го няколко секунди допълнително и едва тогава го пуска.
В този момент Берни отваря вратата на стаята си и се появява в дневната. Листото на палмата още се поклаща, но предавателното устройство най-сетне е поставено на място.