Алармата продължава да звъни.
Лицето на Берни е покрито с кръв. Очите му неконтролируемо потрепват, ръцете му се мятат във въздуха.
Андерш заключва вратата към пациентска стая №3, а после се свързва по радиостанцията със Свен Хофман. Охранителният отряд от Отделение 30 ще пристигне всеки момент.
Някой най-сетне изключва алармата.
Радиостанцията на Андерш изпуква и той чува в нея нечие тежко дишане.
— Отварям вратата! Повтарям, отварям вратата! — провиква се Мю.
На екрана се вижда напълно безстрастното лице на Юрек Валтер. Застанал е над Берни Ларшон, който кашля и плюе около себе си кръв.
Пред дневната стая се събира голям отряд от охранители и надзиратели, въоръжени с палки. Израженията на всички са напрегнати. Външната врата се отваря. Бясно трополене.
Юрек казва нещо на Берни, навежда се над него и забива силно юмрук в устата му.
— Господи! — промърморва Андерш.
Отрядът за бързо реагиране нахлува в дневната стая и се разгръща. Юрек се изправя спокойно, изтръсква кръвта от ръката си, прави крачка назад и чака.
— Дайте му четирийсет милиграма „Стесолид“! — заповядва Андерш на Мю по радиостанцията.
— Четири ампули „Стесолид“, разбрано! — повтаря тя.
Трима от охранителите тръгват към Юрек от различни посоки с вдигнати в готовност палки. Изкрещяват му да се дръпне настрани и да коленичи на пода.
Юрек ги поглежда, отпуска се бавно на колене и затваря очи. Лейф прави светкавично няколко стъпки напред и зашеметява пациента с удар по тила. И то какъв удар! Главата на Юрек се люшва напред, последвана от тялото му. Той пада на пода и застива на място.
Вторият охранител притиска коляно о гърба на падналия, сграбчва ръцете му и ги обръща назад. Мю разкъсва защитната опаковка на нова спринцовка. Дори на монитора се вижда съвсем ясно как ръцете й треперят.
Юрек лежи по корем. Вече го държат двама охранители. Слагат белезници на ръцете му и смъкват панталоните му, за да може сестра Мю да постави инжекцията директно в мускула.
101
Андерш поглежда лекарката от Спешното отделение в красивите кафяви очи и безмълвно й благодари. Бялата й престилка е напръскана с кръвта на Берни Ларшон.
— Назалната му кост е наместена. Заших веждата му, но навсякъде другаде е достатъчен и лейкопласт. Най-лошото е, че най-вероятно има сътресение на мозъка, затова трябва да го държите под постоянно наблюдение.
— Това ни е работата — промърморва свъсено Андерш и поглежда към монитора и стаята на Берни.
Пациентът лежи на леглото си с бинтовано лице. Устата му е полуотворена, издутият му корем се движи в ритъм с дишането му.
— Този човек говори отвратителни, гнусни неща! — отбелязва възмутено лекарката и с радост напуска отделението.
След малко в контролната зала се връща Лейф Раяма. Прокарва ръка през чупливата си коса и промърморва:
— Това определено беше неочаквано!
— Прегледах докладите — казва Андерш. — Очевидно за тринайсетте години, откакто е тук, днес Юрек за първи път демонстрира подобна агресия!
— Може да не обича компания — допуска Лейф.
— Юрек вече е възрастен човек. Свикнал е нещата да стават по неговия начин, но се налага да разбере, че оттук нататък няма да бъде същото!
— И как ще го накараме да проумее това? — усмихва се мрачно Лейф.
Андерш плъзва картата си през четеца и пуска охранителя пред себе си. Минават покрай вратите на пациентски стаи 2 и 3 и спират пред килията на Юрек.
Лекарят надниква вътре. Юрек лежи на леглото, пристегнат с усмирителните колани.
Лейф вади от джоба си чифт тапи за уши и ги предлага на Андерш, а той поклаща глава и казва:
— Веднага след като вляза, затвори и бъди в готовност да включиш алармата!
— Хубаво. А ти просто влез и направи онова, което трябва да направиш! Но не говори с него! Преструвай се, че не го чуваш какво казва! — предупреждава го охранителят.
Андерш влиза в килията и чува как Лейф бързо заключва зад него. Китките и глезените на Юрек са пристегнати с колани за леглото. През бедрата, корема и гърдите му минават още три широки платнени колана за обездвижване. Той изглежда все още изтощен от спешното успокоително. От едното му ухо капе кръв. Кръвта от носа му се е съсирила и ноздрите му изглеждат необичайно черни.
— С оглед на случилото се в дневната стая днес, реших да променя лечебния ти план — казва Андерш Рьон.