Охранителните врати изтракват и тя чува бързи стъпки в коридора, но никой не идва в нейната килия.
Тишина.
Сага седи на леглото със затворени очи. По едно време стените започват да кънтят от животински рев. Сърцето й забива лудо. Чува как Юрек вие гърлено и пищи от болка. Струва й се, че долавя ритане на боси крака в армираната стомана на рамката на леглото. Звукът е подобен на удара на юмрук в боксова круша.
Сага се втренчва в пода и мисли за електрошокове и лоботомии.
Юрек започва да пищи.
Следват силни, тежки удари.
После тишина.
Сега единственото, което се чува, е тихото гъргорене на водата в тръбите в стената. Сага се изправя и се вторачва през дебелото стъкло на прозорчето във вратата. По коридора минава младият лекар. Спира и я поглежда безизразно.
Животът тук се оказва много по-труден, отколкото тя си е представяла. Но вместо да реве, тя решава да преговори наум задачите на мисията си, правилата за дългосрочно инфилтриране и целта на цялата операция.
Фелисия Колер-Фрост е съвсем сама в една непристъпна камера. Може би умира от глад, може би страда от легионерска болест.
И времето й изтича.
Сага знае, че Юна продължава да търси момичето, но без някакви насоки от Юрек шансовете за пробив в разследването изобщо не са големи. Затова тя трябва да си наляга парцалите тук още известно време.
Преди да изостави живота си навън, той пръв я бе изоставил. Стефан също. Тя си няма никого, няма семейство, няма никакви близки.
Когато светлините изгасват, Сага затваря очи и усеща под клепачите издайническо парене.
104
Юна Лина се намира в един от големите офиси на полицейския щаб заедно с част от разследващия екип. Стените са покрити с карти, снимки и разпечатки на евентуални следи. Върху картата на гората Лил-Ян са отбелязани местата на откритото досега.
Юна грабва жълт текст маркер и проследява с него железопътната линия от пристанището през гората.
— Някога Юрек е работел по ремонта на железопътни стрелки — казва. — Много е възможно жертвите да са били заровени в гората Лил-Ян именно заради железопътната линия.
— Като железопътния убиец Анхел Ресендиз — подхвърля Бени Рубин.
— Тогава защо, по дяволите, просто не влезем при Юрек и не го разпитаме? — иска да знае Петер Неслюнд.
— Защото няма да научим нищо — отговаря Юна.
— Петер, ти не чете ли психиатричния доклад? — обажда се Магдалена Ронандер. — Има ли смисъл да разпитваме човек, който е болен едновременно от шизофрения и психоза и който…
— В Швеция има осемнайсет хиляди километра железопътни линии — прекъсва я Петер. — По-добре веднага да почваме да копаем!
Юна Лина не може да отрече, че в думите на колегата му Петер Неслюнд има смисъл. Обаче Юрек е единственият човек, който може да ги отведе до Фелисия, преди да е станало твърде късно. Макар заедно с екипа му да проверяват всяка следа от старото разследване, както и нови такива, засега не могат да се похвалят с особено забележителен напредък. Няма никакво съмнение, че единствената им надежда за пробив е Сага Бауер. Вчера тя беше пребила другия нов пациент и вината за това беше стоварена върху Юрек. Но според Юна това не е непременно лошо. Нищо чудно даже да ги сближи.
Навън вече притъмнява и първите ледени кристалчета бодат кожата на инспектор Юна Лина, когато излиза от колата си пред паркинга на болница „Сьодермалм“, и бързо се насочва към входа. Още с влизането си той зърва доктор Ирма Гудуин. Вратата на един от кабинетите за спешни прегледи е отворена, на леглото седи притихнала жена с разцепена устна, а доктор Гудуин й говори нещо.
Във въздуха се носи миризма на влажна вълна, подът се хлъзга от внесената от пациентите киша. На една от близките пейки седи строителен работник с крак, увит в найлонова торбичка.
Юна изчаква доктор Гудуин да излезе от стаята, а после тръгва редом с нея по коридора към друг кабинет за преглед.
— Тази жена се появява при нас за трети път от няколко месеца — промърморва загрижено лекарката.
— Добре е да я насочите към някое убежище за малтретирани жени — казва Юна.
— Вече го направих. Но каква полза от това?
— Там наистина помагат! — отсича Юна.