— Женен е за Петра Рьон от Отдела за поддръжка на местата за забавление и отдих към общината. Една дъщеря с лека форма на аутизъм. Не съм много сигурна дали всичко това би ти било полезно, но може би е добре да го знаеш — завършва тя.
— Благодаря, Корин! — отговаря Юна.
При Упландс Весби Юна напуска магистралата. От едната страна на стария път за Упсала се редят черни дъбове. Полята отвъд тях слизат надолу към езеро.
Инспекторът паркира колата си пред главния вход на болницата и бързо влиза, профучавайки край празната рецепция на Отделението по обща психиатрия. Подминава секретарката и се насочва директно към затворената врата на кабинета на главния лекар. Нахлува, без да почука. Роланд Бролин вдига глава от компютъра и сваля диоптричните си очила. Юна привежда леко глава, но въпреки това успява да бутне ниската лампа на тавана. Показва полицейската си значка на лекаря, а после започва да задава същите въпроси както преди.
— Как е нашият пациент?
— Опасявам се, че точно сега съм зает, но…
— Юрек Валтер направил ли е нещо необичайно напоследък? — прекъсва го рязко Юна.
— Вече отговорих на това — отговаря Роланд и насочва поглед към компютъра си.
— И в правилата за безопасност няма никакви промени, така ли?
Пълният лекар въздъхва притеснено и промърморва:
— Какво целите?
— Юрек все така ли получава мускулни инжекции „Риспердал“? — продължава нападателно Юна.
— Да — отговаря Бролин.
— И персоналът в отделението си остава все същият? — повтаря стария си въпрос инспекторът.
— Да — отговаря с колеблива усмивка докторът.
— А случайно да има там един нов лекар на име Андерш Рьон?
— Е, да, но…
— Тогава защо твърдите, че персоналът си е все същият?
Под уморените очи на лекаря плъзва лека руменина.
— Той е само по заместване — пояснява. — Сигурно разбирате, че понякога се налага да правим временни назначения, нали?
— Кого по-точно замества той?
— Сусан Йелм. Тя е в творчески отпуск.
— Откога я няма?
— От три месеца.
— С какво по-точно се занимава по време на този творчески отпуск?
— Не съм много наясно. Служителите не са длъжни да дават обяснение защо излизат в творчески отпуск.
— Днес Андерш Рьон на работа ли е?
Роланд поглежда часовника си и със студен тон отговаря:
— Опасявам се, че работният му ден е приключил.
Юна вади телефона от джоба си и напуска кабинета на лекаря. Отговаря му Аня Ларшон.
— Трябват ми адресите и телефонните номера на Андерш Рьон и Сусан Йелм! — отсича лаконично той.
108
Юна току-що е напуснал района на болницата и ускорява по стария главен път, когато се обажда Аня.
— Адресът на Андерш Рьон е улица „Балдерс“ номер 3 в Упландс Весби — докладва бързо тя.
— Ще го намеря — отговаря той, скача върху спирачките и завива на юг.
После Аня допълва закачливо, че ще направи справка и за Сусан Йелм.
Юна се насочва обратно към отбивката за Упландс Весби и тъкмо е направил завой към булевард „Санда“, за да започне търсенето на адреса на Андерш Рьон, когато Аня пак му звъни.
— Това наистина е малко странно — отбелязва вече със сериозен тон тя. — Телефонът на Сусан Йелм е изключен. Изключен е и телефонът на съпруга й. Той не се е явявал на работа от три месеца, оттогава и децата им не са ходили на училище. И за двете момичета има бележки от лекар, но училищните власти вече са се свързали със Социалните служби.
— Къде живеят?
— Улица „Бископ Нилс“ номер 23 в Стекет, по пътя за Кунгсенген.
Юна спира край пътя и пуска пред себе си камиона, който до този момент е карал зад него.
— Веднага пратете полицейски патрул на този адрес! — заповядва на Аня и прави обратен завой.
Предното дясно колело на колата се удря в бордюра, окачването се изкривява, жабката на таблото за управление се отваря.
Юна Лина полага максимални усилия да не си прави предварителни заключения за семейство Йелм, но въпреки това не сваля крака си от педала на газта и не обръща никакво внимание на червените светофари. Докато стигне изхода за магистралата, вече се движи със 160 километра в час.
109
По път 267 изпреварва едно старо волво. Гумите на колата му се плъзват леко по гребена от сняг между коловозите. Включва дългите светлини и пустият път се превръща в тунел от светлина с черен покрив над белия под. Ускорява покрай полята, където снежното одеяло е започнало да придобива синкав нюанс в сгъстяващия се мрак. Оттам пътят минава през гъста гора, докато не вижда пред себе си светлините на Стекет и равнината към езерото Меларен.