Какво се е случило със семейството на психиатърката?
Юна натиска спирачките и свива надясно. Навлиза в малък жилищен квартал с покрити със сняг овощни дръвчета и зайчарници по моравите пред къщите.
Времето се влошава. Откъм езерото се сипе обилен едър сняг.
Къщата на улица „Бископ Нилс“ №23 се оказва една от последните. След нея няма нищо друго освен гора и див терен.
Домът на Сусан Йелм е голяма бяла къща с бледосини щори на прозорците и покрив с червени керемиди.
Никъде не се забелязват светлини. Снегът на алеята пред къщата е неразринат.
Юна спира край къщата и едва успял да вдигне ръчната спирачка, когато малко по-нататък от него спира патрулната кола на полицията в Упландс-Бро.
Инспекторът излиза от колата, грабва палтото и шала си от задната седалка и се облича, докато крачи към униформените си колеги.
— Юна Лина, Национална полиция — представя се, като вдига ръка.
— Елиот Сьоренстам — отвръща му единият от полицаите.
Той е с бръсната глава, кафяви очи и има малка вертикална ивица брада на брадичката.
Другият полицай е жена. Тя разтърсва здраво ръката на Юна и се представя като Мари Франсен. Има весело луничаво лице, руси вежди и високо вдигната конска опашка.
— Приятно ми е да ви видя на живо! — изрича с усмивка.
— Бързо пристигнахте — отбелязва Юна.
— След тази проверка трябва да се прибера веднага у дома, за да направя плитки на дъщеря ми Елза — обяснява приятелски тя. — Няма търпение да бъде с къдрава коса за първия ден в предучилищната утре!
— В такъв случай да побързаме! — подканя ги Юна и тримата се запътват към къщата.
— Мари се грижи съвсем сама за дъщеря си от пет години, но никога досега не си е вземала болнични, нито си е тръгвала по-рано — обажда се Елиот. — Тя е най-добрият партньор, който някога съм имал!
— Много мило от твоя страна, като се има предвид, че си Козирог — подхвърля с усмивка Мари.
Повечето къщи по улицата светят, ала номер 23 е злокобно мрачна.
— Сигурно има някакво логично обяснение — казва Юна на двамата полицаи. — Но от три месеца нито двамата родители са се появявали на работа, нито двете деца — на училище.
Ниският жив плет край пътя е затрупан със сняг, а пластмасовата зелена пощенска кутия прелива от пощенски пликове и каталози.
— Социалните служби намесили ли са се? — пита Мари.
— Да. Идвали са, но казват, че семейството е заминало някъде — отговаря инспекторът. — Да опитаме да почукаме. А после сигурно ще се наложи да разпитаме съседите.
— Престъпление ли подозираме? — пита Елиот, като оглежда девствения сняг върху алеята.
Колкото и да се старае, Юна не може да не сравнява настоящата ситуация със Самуел Мендел. Цялото му семейство беше изчезнало. Отнесени от Пясъчния човек, точно както беше предсказал Юрек Валтер. Но това тук е различно. Сусан Йелм е съобщила лично в училището, че децата са болни, и собственоръчно е подписала извинителните им бележки.
110
Двамата полицаи тръгват след Юна Лина към къщата. Снегът хрущи под краката им. Очевидно е, че никой не е минавал оттук от седмици.
От снега край детския пясъчник се подава навит градински маркуч.
Тримата се качват на верандата и натискат звънеца. Изчакват малко и пак звънят. Заслушват се за някакви шумове откъм къщата. От устата им излиза пара. Дъските на верандата проскърцват под краката им.
Юна пак натиска звънеца. Изпълнен е с лошо предчувствие, от което не може да се отърве, но не казва нищо. Няма смисъл на този етап да притеснява колегите си.
— И сега какво? — пита Елиот Сьоренстам.
Инспекторът се подпира на малката пейка и надниква през тясното прозорче към антрето.
Виждат се кафяв каменен под и тапети на ивици. Стъклените призми, висящи от аплиците на стената, са неподвижни. Юна връща поглед към пода. Валмата прах не помръдват. Тъкмо си казва, че въздухът в къщата като че ли изобщо не се движи, когато една от прашните топки се претъркулва под скрина. Юна се привежда още по-близо до стъклото, поглежда през свити шепи и зърва в антрето една сенчеста фигура.