Хладилникът и фризерът са изключени и празни. Всички кухненски столове липсват, а стайните цветя по первазите на прозорците са изсъхнали.
Сякаш семейството е напуснало дома си.
Влизат в голяма стая с телевизор и голям ъглов диван. Възглавниците от него са изтръгнати и нахвърляни по пода. Юна Лина ги прескача една по една.
Мари прошепва нещо, което той не чува добре.
Дебелите завеси на прозорците стигат чак до пода на стаята.
През вратата към антрето се вижда стълба, отвеждаща към избеното помещение.
Заковават се на място, когато зърват мъртво куче с найлонова торбичка, нахлузена на главата му. Животното лежи на пода пред шкафа с телевизора.
С нарастващо грозно предчувствие Юна продължава към антрето и стълбата за мазето. Зад себе си чува стъпките на своите колеги.
Дишането на Мари се е ускорило. Лъчът на фенерчето й играе.
Юна се дръпва встрани, за да успее да види по-добре напред в тъмния коридор.
Малко по-нататък вратата на банята зее отворена.
Прави знак на колегите си да спрат, но Мари вече е до него и е насочила лъча на фенерчето към стълбите. Прави една крачка напред и се опитва да разгледа обстановката.
— Какво е това? — прошепва, неспособна да скрие притеснението в гласа си.
На пода до отворената врата на банята има нещо. Тя насочва лъча на фенерчето в тази посока.
Оказва се кукла с дълга руса коса. Светлината играе по лъскавото й пластмасово лице. Внезапно някой издърпва куклата зад вратата.
Мари Франсен се усмихва и прави крачка напред, но в този момент отеква мощен изстрел.
Проблясъкът на пушката изпълва коридора като светкавица. Изстрелът е насочен към гърба на Мари. Куршумът попада право в тила й. Главата й отскача назад и от изходната рана на гърлото й бликва гейзер от кръв.
Фенерчето пада на пода. Мари вече е мъртва, когато прави последната си крачка с отметната назад глава. Срива се на пода. Краката й са извити под странен ъгъл.
Юна Лина светкавично вади пистолета си и вдига предпазителя. Коридорът към стълбите е празен. Няма жива душа. Който и да е произвел този изстрел, вече е изчезнал в мазето.
От врата на Мари Франсен все още блика кръв, вдигаща пара в студения въздух на къщата.
Фенерчето й се претъркулва на пода до нея.
— О, боже! Боже мой! — прошепва Елиот.
Ушите им още кънтят от силния изстрел.
Внезапно откъм банята се появява дете, прегърнало куклата си. Момиченцето се хлъзва върху кръвта, пада по гръб и изчезва в мрака към стълбите. Трополене надолу, а после стъпките заглъхват.
112
Юна Лина прикляква и оглежда внимателно Мари. За съжаление вече никой не може да й помогне.
Елиот Сьоренстам е извадил радиостанцията си, ридае на глас и крещи за подкрепление и линейка.
— Полиция! — провиква се Юна по посока на стълбището към избеното помещение. — Хвърлете оръжието и…
В отговор се чува нов изстрел. Този път куршумът улучва само стълбите, предизвиквайки порой от трески.
Юна долавя металното прищракване от отварянето на пушката. Втурва се напред и точно когато стига началото на стълбите, чува тихата въздишка от излизането на празната гилза. Хуква надолу през няколко стъпала едновременно. Пистолетът му е насочен право напред.
Елиот вдига фенерчето на Мари и осветява пътя на инспектора. Лъчът стига до подножието на стълбите тъкмо навреме, за да предотврати набиването му в барикадата.
В подножието на стълбите са струпани кухненски столове с краката напред. Към изострените като върхове на копия крака на столовете с тиксо са прикрепени кухненски ножове. Зад барикадата се вижда помещение с маса за билярд.
Юна насочва напред бойния си колт.
И тук няма жива душа. Всичко е тихо.
Адреналинът, кипящ из тялото му, го прави необичайно спокоен, като че ли се намира в друга, по-ярка версия на реалността. Сваля пръст от спусъка и развързва въжето, с което са вързани столовете, за да заобиколи барикадата.
— Какво, за бога, ще правим сега? — шепне паникьосано Елиот, като се присъединява към него.
— Нали си с бронежилетка? — пита инспекторът.
— Разбира се.
— Тогава насочи фенерчето по-навътре в избата.
На пода се виждат две гилзи сред парчета стъкло и празни консерви. Дишането на Елиот е учестено. Държи фенерчето успоредно на пистолета си и осветява ъглите. Тук е значително по-топло. Разнася се остър мирис на пот и урина.