— Аз наистина дойдох тук да ви помогна — каза Меган. — Помислих си, че докато имаме само няколко фабрики в Испания, не използваме в достатъчна степен потенциала, който вашата страна притежава.
Сега той я слушаше с наострени уши.
— Да?
— Скот Индъстриз възнамерява да открие огромен електронен завод. В него ще работят някъде между хиляда и петнадесет хиляди души. Ако се окаже успешен, както се надяваме, ще открием нови съпътстващи фабрики.
— И вие не сте решили в коя страна искате да откриете този завод?
— Така е. Аз лично съм за Испания, но да ви кажа откровено, някои от моите директори не са много доволни от състоянието на човешките права във вашата страна.
— Наистина?
— Да. Чувстват, че тези, които възразяват срещу политиката на държавата, са третирани твърде сурово.
— Имате ли някого предвид?
— Всъщност да. Хайме Миро.
Той я гледаше втренчено.
— Разбирам. И ако сме снизходителни с Хайме Миро, ще получим електронния завод и…
— И още много — увери го Меган. — Нашите фабрики ще повишат стандарта на живот във всеки район, където се намират.
Премиер-министърът се намръщи.
— Страхувам се, че има един малък проблем.
— Какъв? Можем да продължим да преговаряме.
— Това е нещо, за което не може да се преговаря, мис Скот. Честта на Испания не се продава. Не може да ни подкупите, да ни купувате или да ни заплашвате.
— Повярвайте ми, аз не…
— Идвате тук с предложенията си и очаквате, че ние ще манипулираме нашите съдилища за ваше удоволствие? Благодаря ви отново, мис Скот. Не се нуждаем от фабриките ви.
„Направих нещата по-лоши“ — помисли отчаяно Меган.
Процесът продължи шест седмици в силно охранявана съдебна зала, закрита за публика.
Меган остана в Мадрид, следейки всеки ден новините за процеса. От време на време Майк Роузън й телефонираше.
— Зная какво преживявате, приятел. Мисля, че трябва да се върнете у дома.
— Не мога, Майк.
Тя се опита да види Хайме.
— Абсолютно никакви посетители.
В последния ден на процеса Меган стоеше пред съдебната зала, загубена всред множеството от хора. Тълпи от репортери излизаха от зданието и Меган спря един от тях.
— Какво стана?
— Признаха го за виновен по всички обвинения. Ще бъде екзекутиран на гаротата.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
От пет часа сутринта в деня на екзекуцията на Хайме Миро пред централния затвор в Мадрид започнаха да се събират тълпи. Пътят на растящата тълпа към затвора бе преграден от барикади, поставени от Гуардиа Сивил напречно на улицата. Пред железните врати имаше въоръжени войници и танкове.
В канцеларията на началника на затвора Гомес де ла Фуенте се провеждаше извънредно заседание. В стаята бяха премиер-министърът Леополдо Мартинес, Алонсо Себастиан, новият шеф на Групата за специални операции и заместниците на началника на затвора Хуанито Молинас и Педро Аранго.
Де ла Фуенте беше едър мъж на средна възраст с мрачно лице, който бе посветил живота си на това да дисциплинира некадърниците, които правителството бе поставило под негово ръководство. Молинас и Аранго, неговите верни помощници, бяха служили с Де ла Фуенте през последните двадесет години.
Премиер-министърът Мартинес говореше:
— Бих искал да зная какви са мерките, които сте взели, за да предотвратите евентуални проблеми при екзекуцията на Миро.
Началникът Де ла Фуенте отговори:
— Приготвили сме се за всякакви непредвидени обстоятелства, Ваше Превъзходителство. Както Ваше Превъзходителство е забелязал при пристигането си, около затвора са разположени много въоръжени войници. Само армия би могла да проникне вътре.
— А в самия затвор?
— Предохранителните мерки там са дори по-строги. Хайме Миро е затворен в двойно осигурена килия на втория етаж. Другите затворници на етажа са временно преместени. Пред килията на Миро има двама пазачи и още двама в двата края на коридора. Заповядал съм всички затворници да останат по килиите си, докато не бъде изпълнена присъдата.
— Кога ще стане това?
— По обяд, Ваше Превъзходителство. Отложил съм обяда за един часа. Това ще даде възможност тялото му да бъде изнесено оттук навреме.
— Какви планове имате по отношение на тялото?
— Разбирам какво имате предвид, Ваше Превъзходителство. Погребението му в Испания би създало неприятности за правителството, ако баските превърнат гроба му в нещо като светилище. Свързахме се с леля му във Франция. Тя живее в едно малко село, близо до Байон. Съгласила се е да бъде погребан там.