Понякога между другото подхвърляше:
- Разказвал ли съм ти за щангистката? Беше жестока - хванах я в момент на депресия. Без да иска строшила китката на гаджето си и той я зарязал. Ами това момиче през цялото време тренираше - по партита и такива места. Стискаше гумени топки, вдигаше гирички. Непрекъснато...
Запасът му от анекдоти беше безкраен.
Една вечер, докато къртеше мазилката, търсейки следващата врата, той каза:
- Какво става с теб и момичето?
- Кое момиче? - Пиърс седеше на пода и пушеше. Хамакът можеше за издържи само един човек.
- Кое момиче? -подигра му се Конуей. - Ти кое мислиш?
- Лиза ли?
- Човек с ум, бърз като светкавица! Стига до същината на проблема със скоростта на пума. Да, човече, Лиза.
- Не знам. Не съм се замислял особено.
- Ами замисли се. Знаеш ли за какво си говорихме през нощите, когато аз оставах в лагера, а ти копаеше?
Пиърс чакаше.
- За теб, ето за кого. Часове наред, седяхме, пиехме и говорехме. - Той дълбаеше камъка. - за... теб.
- Е и?
- Луда е по теб, това е.
- Искаш да се разтека по пода ли?
- Само ти казвам де.
- Е, а аз какво да направя по въпроса?
- Това не е мой проблем. Но мацето е лудо по тебе.
- И?
- И ти седиш като тъп американец.
- Искаш ли да ти фрасна един?
- Радвам се, че я харесваш - каза Конуей с доволна усмивка. - Страхувах се, че може да не я.
- Колко мило, че се грижиш да нея.
- Ти майтап ли си правиш? Слушай, просто искам тя да смени темата на разговор. Досадно е да я слушам по цели нощи да говори за теб.
Въпреки че не искаше, Пиърс попита:
- Какво говори?
Конуей се разсмя.
- Хайде де, дявол да те вземе. Ти започна - какво казва?
- Говори за това как изглеждаш. Харесва грозната ти муцуна. Говори колко здрав изглеждаш. После понякога решава, че си уморен и се тревожи, все едно ти е майка. После ми разказва какво си й казал този ден, дума по дума като на запис.
- Щом си толкова загрижен защо не я накараш да хлътне по тебе? - попита Пиърс.
Конуей поклати глава.
- Аз не ставам за брак.
- Е, и аз не ставам.
- Хаха.
- Какво значи това?
- Значи хаха. Изразява веселост.
- За бога! - Пиърс угаси фаса. - Дай да поработя малко.
- Не, тук горе ми харесва.
Пиърс сви рамене и запали нова цигара.
- Между нас да си остане - каза Конуей, - от мен става страхотен кум. Кумът отговаря за ергенското парти предната вечер, а аз мога да уредя парти като слънце. Особено ако ще сте в Париж. Такова ергенско парти ще ти спретна, че никога няма да го забравиш.
- Дай да сменим темата — каза Пиърс.
- Освен това никога не забравям пръстена. Много ме бива в това.
- Сигурно си се уморил. Защо не ми дадеш аз да поработя?
- Искам само да целуна булката, преди да отпрашите на меден месец. Сега къде е хубаво място за меден месец? Какво ще кажеш?
- Вилата на лорд Гроувър на Капри - каза Пиърс, подразнен от начина, по който Конуей проточва разговора.
- Браво на момчето! Прекрасна идея! - Намръщи се. - Но какво ще правите след това? Не можеш да продължиш да се си развяваш задника из Европа и...
- Не си развявам задника из Европа.
- Я стига, ти не знаеш ли с кого говориш? Говориш с опитен откривател на развяващи се задници.
- Добре де. Развявам си задника из Европа - съгласи се Пиърс.
- Така. Е, какво ще правиш вместо това? Това момиче трябва да се установи, да има дом, сладки дечица - не мислиш ли, че ще изглежда добре бременна? Цялата сияеща и...
- Сигурно си превъртял - каза Пиърс.
Конуей се разсмя и продължи да дълбае стената.
- Помисли си - каза той.
Минаха две седмици. Успяха да се справят с горния ръб на цялата отсрещна стена и не откриха нищо. Пиърс усети как отново го гнети недоволство. Януари мина и вече беше февруари. Всеки ден задраскваше по още един ден в календара.
Скоро щеше да се наложи да спрат за през лятото. Вече ставаше по-горещо. В края на март щеше да стане непоносимо.
Никос беше хванал дизентерия - всички я бяха изкарали в един или друг момент - така че Конуей и Пиърс работиха сами в гробницата всяка вечер. Рядко виждаше Лиза, освен когато се хранеха. Конуей вече не го майтапеше за нея и Пиърс се разтревожи. Питаше се дали Лиза говори още за него. Сега тя беше много по-дружелюбна и открита с другите двама мъже. Той трудно разговаряше с нея, избягваше погледа й.
Една вечер получиха вест, че Барнаби ще се върне след три дни. Никос се чувстваше по-добре и изпи едно с Пиърс в палатката им.