Първите му думи, когато останаха сами, бяха:
- Ако не направиш нещо с това момиче, ще те убия.
Пиърс се стресна.
- Какво има?
- На нея нищо и няма-каза Никос.-Добро момиче е. Само направи нещо с нея, става ли?
Пиърс безпомощно вдигна рамене.
- Сложи край на мъките на бедното момиче. Направи нещо за нея или я смачкай. - Той млъкна и погледна чашата си. - Довечера аз и Алън ще работим в гробницата. Ти оставаш тук.
- Добре.
- И направи нещо.
Вечерта Пиърс им помогна да натоварят лендроувъра и ги гледа как изчезват в пустинята. Обърна се и се върна в лагера.
Лиза седеше до огъня и ровеше жарта с пръчка. Във въздуха се вдигаха искри и се губиха между звездите. Докато я гледаше, му хрумна, че това е първата нощ от началото на експедицията, в която оставаха сами.
Седна и каза:
- Нещо за пиене? - Колко шик, помисли си. Какъв изискан континентален чар. Но тя го обезоръжаваше, това беше проблемът. Четеше го като отворена книга.
- Не, благодаря.
- Изглеждаш нещастна.
- Не точно.
- Мога ли да помогна?
Тя го погледна и сякаш щеше да каже нещо, после поклати глава.
Той отиде в палатката с провизиите и си направи джин с тоник. Когато се върна, тя още седеше до огъня.
- Хубава вечер - каза той.
- Притеснявам ли те?
Той погледна лицето й на светлината на огъня, тъмния загар и лъскавата коса, която се виеше покрай бузите й.
- Красива си.
- Звучиш като Искандер.
- Хиляда искрени извинения.
Той се поклони изискано и запали цигара. Помежду им се възцари болезнено мълчание.
- Сигурно има снимки за проявяване - каза той. И в същия миг се почувства глупаво, като подрастващо момче, което си плете езика.
- Нищо кой знае какво.
Поредната дълга пауза. Тя спря да ръчка с пръчката и остана да седи спокойно с ръце в скута.
- Не се разбираме за това, нали? - каза той.
- Да - каза тя. - Така е.
- Защо?
- Защото не ми харесва. Не мисля, че е правилно.
- Защо си го изкарваш на мен?
Тя поклати глава и се загледа в огъня.
- Не знам. Без да искам.
- Сега звучиш като мен.
- Може би това е проблемът - каза тя.
За миг лицето й стана нежно и на него му се прииска да я целуне и да я прегърне, но после го заля раздразнение.
- Другите не ги тормозиш.
Тя се намръщи.
- И теб не те тормозя.
- Напротив. Непрекъснато ме дразниш.
Тя повиши тон.
- Ти знаеш, че е лошо, това е. Вътре в себе си знаеш.. Лошо е. - И въздъхна. - Защо се караме?
- Кой се кара?
- Ти. Опитваш се да се скараш с мен. Откакто...
- Добре - каза той. - Забрави.
Седяха мълчаливо.
- С нетърпение чаках тази вечер - каза тя. - Не очаквах да бъде така.
- Трябва да е така.
- Само защото ти искаш. - Тя се овладя и поиска цигара. Той видя в това трик да го накара да се приближи до нея. Подхвърли й пакета. Тя го вдигна от пясъка и запали цигара от един въглен.
- Виж - каза той, - ти искаш нещо, което просто не мога да ти дам. Ще завърша този проект и това е. Не можеш да ме спреш. Нищо не може да ме спре. Ще ограбя тази гробница.
- Говориш като някой луд.
- Може и да съм.
- Не си.
- Добре, не съм. Но ще стигна докрай.
- Но защо? Защо е толкова важно?
- Не питай. Важно е.
- Да ограбиш египетска гробница. Това е... това е детинско, инфантилно, нереално, няма нищо общо с истинския свят. Не е свързано с нищо. А този сложен план с всички ходове и контраходове - като хлапета, които си играят на войници или нещо такова.
- Все пак ще стигна докрай. А ти нямаш право...
- Имам право. Грижа ме е за теб.
- Защо се заяждаш с мен? Защо не четеш конско на другите? Защо не им кажеш за твоя морал на невинна ученичка, за...
- Защото ме е грижа за теб - изрече тя тихо.
- Случай - каза той, - от първия ден, когато се срещнахме, от първата закуска в Кайро, си търсиш повод да се скараме...
- Аз ли търся повод?
- Да. Не знам какво в мен те кара да...
- Не е вярно.
- Знаеш, че е. Сега се опитваш да ми нареждаш какво да правя, когато едва се познаваме.
- Познавам те от месеци.
- Изобщо не ме познаваш. Ние дори не сме...
- Спали заедно? - довърши тя думите му със саркастичен тон.
Той сведе очи към огъня.
- Ами, да, ако искаш да го кажеш така.
- Това е важно за теб, нали?
- Разбира се.
- Ами ако ти кажа, че не ме бива в леглото. Какво ще си помислиш?
- Престани. Говориш глупости.
- Ти повдигна темата.
- Добре. Извинявам се.