— Какво се е случило?
— Нещо, което не бих отстъпил и за цялата римска империя.
Като каза това, седна, опря лакти на креслото, а главата на ръката си и заговори с усмихнато лице и сияещ поглед:
— Помниш ли деня, когато бяхме заедно у Авъл Плавций и там за пръв път видя една божествена девойка, която ти сам нарече зорница и пролет? Помниш ли тая Психея, несравнимата, най-красивата от всички девойки, по-красива и от вашите богини?
Петроний го гледаше с такова учудване, сякаш искаше да провери дали главата му е в ред.
— На какъв език говориш ти? — рече той най-после. — Разбира се, че помня Лигия.
Виниций каза:
— Аз съм неин годеник.
— Какво?…
Виниций скочи и повика диспенсатора.
— Робите да застанат тук пред мен до един! Бързо!
— Ти си неин годеник? — повтори Петроний.
Преди обаче да се опомни от учудването, огромният атриум на Винициевия дом се изпълни с хора. Тичаха запъхтени старци, млади мъже, жени, момчета и девойки. С всеки изминал миг атриумът все повече и повече се изпълваше; по коридорите, наречени фауцес, се чуваха гласове на различни езици. Най-после се наредиха край стените и около колоните, а Виниций застана край имплувиума, обърна се към освободения роб Демад и каза:
— Тези, които са служили в моя дом двадесет години, утре да се явят при претора, където ще получат свобода; които пък не са служили толкова, ще получат по три златни монети и по двойна порция през седмицата. Изпратете заповед до селските ергастули да опростят всички наказания, да свалят веригите от краката на хората и да ги хранят достатъчно. Знайте, че за мене настана щастлив ден и искам да има радост в къщата ми.
Те стояха мълчаливо, сякаш не вярваха на собствените си уши, после изведнъж всички ръце се вдигнаха нагоре, а от устата на всички се изтръгна:
— А-а! Господарю! А-а-а!
Виниций ги отпрати, като им направи знак с ръка, а те, макар и да искаха да му благодарят и да коленичат в краката му, излязоха бързо, а къщата се изпълни с щастие от основите до покрива.
— Утре — каза Виниций — ще им наредя да се съберат в градината и да чертаят каквито знаци искат. Тези, които начертаят риба, ще ги освободи Лигия.
Петроний, който никога не се чудеше много на нищо, се успокои и запита:
— Риба? Аха! Помня какво казваше Хилон: това е знакът на християните.
След това протегна ръка към Виниций и каза:
— Щастието е там, където човек го вижда. Нека Флора сипе цветя под краката ти дълги години. Желая ти всичко, което ти сам желаеш.
— Благодаря ти. Мислех, че ще ме разубеждаваш, а това би било губене на време, сам виждаш.
— Аз да те разубеждавам? Ни най-малко. Напротив, казвам ти, че правиш добре.
— Ах ти, изменнико! — рече весело Виниций. — Нима забрави какво ми каза по-рано, когато излизахме от дома на Грецина?
Петроний отговори хладнокръвно:
— Да, но промених мнението си.
А след малко добави:
— Мили мой! В Рим всичко се променя. Мъжете сменят жените си, жените сменят мъжете си, защо тогава и аз да не променя мнението си? Малко остана Нерон да се ожени за Актея, нарочно заради него търсеха произхода й в царски род. И какво! Той щеше да има порядъчна жена, а ние порядъчна Августа. Кълна се в Протей и неговата морска шир! Винаги, когато намеря за подходящо и удобно, ще променям мнението си. Колкото за Лигия, нейният царски произход е по-сигурен от пергамските прадеди на Актея. В Анций обаче се пази от Попея, защото е отмъстителна.
— Дори и не мисля! Косъм няма да падне от главата ми в Анций.
— Ако смяташ, че още веднъж ще ме учудиш, лъжеш се, но откъде е тая увереност у тебе?
— Това ми каза апостол Петър.
— А! Казал ти го е апостол Петър! На това няма какво да се възрази; но позволи ми все пак да взема някои предпазни мерки макар и само затова, да не излезе апостол Петър фалшив пророк; защото, ако апостол Петър се излъже, може да изгуби доверието ти, което и занапред сигурно ще трябва на апостол Петър.
— Прави каквото искаш, но аз му вярвам. И ако мислиш, че ще урониш достойнството му пред мене, като повтаряш подигравателно името му, лъжеш се.
— И още един въпрос: стана ли вече християнин?
— Досега не, но Павел от Тарс ще дойде с мен, за да ми обясни Христовото учение, а след това ще приема кръщението, защото това, което ти казваше — че те са врагове на живота и радостта, — не е истина.
— Толкова по-добре за тебе и за Лигия — отговори Петроний.
Той сви рамене и каза сякаш на себе си:
— Чудно ми е как тия хора умеят да печелят последователи и как тая секта се шири.
Виниций отговори с такова въодушевление, сякаш и той самият бе покръстен: