Но сега те още молеха Христос отчаяно за милост, защото във всяка душа тлееше още искра от надежда, че той ще дойде, ще премахне злото, ще хвърли Нерон в бездната и ще се възцари над света. Те още гледаха към небето, още напрягаха слух, още се молеха с трепет. Като повтаряше думите: „Христе, помилуй нас!“, и Виниций потъна в същия екстаз, както по-рано в хижата на копача. Ето, те зоват Христа из глъбините на скръбта, из бездната, ето че го зове и Петър, и небето всеки миг може да се разтвори, земята да се разтърси из основи и да слезе той в безкрайно сияние, със звезди под нозете си, милосърден, но и страшен, и да въздигне верните нему, а да заповяда на бездната да погълне гонителите.
Виниций закри лицето си с ръце и се свлече на земята. Веднага го обгърна тишина, сякаш някаква боязън беше сковала по-нататъшните възгласи в устата на всички присъстващи. И струваше му се, че непременно трябва нещо да стане, че ще дойде минутата на чудото. Беше уверен, че като се изправи и отвори очи, ще види светлина, която заслепява смъртните зеници, и ще чуе глас, от който сърцата отмаляват.
Но беше все така тихо. Най-после женско хълцане наруши тишината.
Виниций се изправи и загледа с изтръпнал поглед пред себе си.
В бараката, вместо неземно сияние, блещукаха слабите пламъчета на лампадите, а лъчите на месеца, които проникваха през отвора на тавана, я изпълваха със сребриста светлина. Хората, коленичили около Виниций, бяха устремили мълчаливо потъналите си в сълзи очи към кръста; тук и там се чуха и други хълцания, а отвън достигаха предпазливите подсвирквания на поставените пазачи. В тоя миг Петър стана и като се обърна към събраните, рече:
— Деца мои, извисете сърцата си към нашия Спасител и му поднесете в жертва сълзите си.
И замълча.
Изведнъж сред събраните се разнесе женски глас, пълен с горестна жалба и безгранична болка:
— Аз, вдовицата, имах един син, който ме хранеше… Върни ми го, наставнико!
Настана пак кратко мълчание. Петър стоеше пред коленичилите християни, стар, угнетен, и в тоя миг им изглеждаше като олицетворение на старостта и безсилието.
В това време се оплака друг глас:
— Палачите, посрамиха дъщерите ми и Христос допусна това!
След това трети:
— Останах сама с децата си, а като ме отвлекат, кой ще им даде хляб и вода?
След това четвърти:
— Лин, когото бяха оставили, е взет отново и е подложен на мъки, наставнико!
След това пети:
— Като се върнем по домовете си, ще ни хванат преторианците. Не знаем къде да се укрием.
— Тежко ни! Кой ще ни защити?
И тъй редяха жалба след жалба в нощната тишина. Старият рибар притвори очи и разтърси бялата си глава над тази човешка мъка и тревога. Настана отново мълчание, само поставените пазачи подсвиркваха тихо навън.
Виниций отново скочи, за да се промъкне през хората до апостола и да поиска от него спасение, но изведнъж му се стори, че вижда пред себе си някаква пропаст и краката му се подкосиха. Какво ще стане, ако апостолът признае безсилието си, ако потвърди, че римският цезар е по-могъщ от Назарянина? И при тази мисъл косите му настръхнаха от ужас, понеже почувства, че тогава пропастта ще погълне не само остатъка от надеждата му, но и него самия, и неговата Лигия, и любовта му към Христа, и всичко, с което той живееше — ще остане само смърт и безбрежна като морето нощ.
А в това време Петър започна да говори с глас, отначало толкова тих, че едва можеше да се чуе:
— Деца мои! На Голгота видях как приковаваха бога на кръста. Чувах чуковете и видях как изправиха кръста нагоре, за да гледа тълпата смъртта на сина человечески…
… И видях как му прободоха ребрата и как умря. И тогава, като се връщах от кръста, и аз виках от болка, както вие викате: „Горко! Горко! Господи, ти си бог! Защо позволи това, защо умря, защо изпълни със скръб сърцата на тези, които вярваха, че ще дойде царството ти?…“
… А той, господ наш и бог наш, възкръсна на третия ден и беше между нас, докато се възнесе с велика слава в царството си…
А ние, като видяхме малката си вяра, станахме по-силни в сърцата си и оттогава сеем неговото зърно…
При тези думи той се обърна натам, откъдето се чу първата жалба, и започна да говори вече с по-силен глас: