— Защо се оплаквате?… Бог сам се подложи на мъки и смърт, а вие искате вас да запази от тях. О, маловерни! Нима сте разбрали неговото учение, нима той ви е обещал само този живот? Ето, той идва при вас и ви казва: „Елате след мене“, ето, той ви издига към себе си, а вие се държите с ръце за земята и викате: „Господи, спаси ни!“ Аз, който съм прах пред бога, но пред вас съм апостол и наместник божи, ви казвам в името на Христа; вас ви чака не смърт, а живот, не мъки, а безкрайно блаженство, не сълзи и стонове, а песни, не робство, а царстване! Аз, божият апостол, казвам на тебе, вдовице: твоят син няма да умре, а ще се възроди в слава за вечен живот и ти ще се съединиш с него. На тебе, родителю, чиито невинни дъщери палачите са опетнили, обещавам, че ще ги намериш по-чисти от криновете хебронски! Вам, майки, които ще откъснат от сирачетата ви, вам, които ще загубите бащите си, вам, които се оплаквате, вам, които ще гледате смъртта на свои любими, вам, угнетени, нещастни, смутени, и вам, които ще умрете в името на Христа, казвам, че ще се пробудите като от сън за щастливо бодърстване и като от нощ за божията светлина. В името на Христос нека падне завесата от очите ви и нека се стоплят сърцата ви!
Казвайки това, той вдигна ръка, като че заповядваше, а те усетиха нова кръв в жилите си и ги побиха тръпки до мозъка на костите, защото пред тях стоеше вече не грохнал и горестен старец, а великан, който увличаше душите им и ги издигаше от праха и паниката.
— Амин! — извикаха няколко гласа.
А от неговите очи бликаше все по-силна светлина и се излъчваше сила, излъчваше се величие, излъчваше се светост. Главите се склониха пред него, а той, след като стихна възгласът „амин“, продължи:
— Сейте в плач, за да жънете в радост. Защо се плашите от силата на злото? Над земята, над Рим, над градските стени е господ, който се всели във вас. Камъните ще се просмучат от сълзи, пясъкът ще се напои с кръв. Траповете ще се изпълнят с вашите тела, а аз ви казвам: вие сте победители! Господ ще дойде да покори този град на престъплението, тиранията и самолюбието, а вие сте неговото войнство. И както само той изкупи с мъките и кръвта си греховете на света, така иска сега вие да изкупите с вашите мъки и кръв това гнездо на неправдата!… Това вещае той чрез моите уста!
И Петър разпери ръце и впи поглед нагоре, а в гърдите им сърцата почти престанаха да бият, защото почувстваха, че неговият поглед вижда нещо, което техните смъртни зеници не могат да съзрат.
Наистина лицето му се измени и се обля в светлина и той остана известно време загледан мълчаливо, сякаш онемял от възторг, но след малко гласът му се чу отново:
— Ти си тук, господи, и ми сочиш своите пътища!… Така ли е, Христе?… Не в Ерусалим, а в този град на сатаната искаш да основеш своята столица? Тук от тези сълзи и от тази кръв искаш да изградиш своята църква? Тук, където днес царува Нерон, трябва да се издигне твоето вечно царство? О, господи, господи! И заповядваш на тези изпаднали в ужас хора да изградят с костите си основите на световния Сион, а на моя дух заповядваш да вземе властта над тях и над народите на земята?… И ето, ти изливаш извора на силата върху слабите, за да станат силни, и ето, заповядваш ми да паса отсега нататък овцете ти, докато свят светува… О, бъди прославен в своите промисли, ти, който ни заповядваш да побеждаваме. Осанна! Осанна!…
Тези, които бяха изпаднали в смут, се изправиха; в ония, които се бяха усъмнили, се вляха струите на вярата. Някои гласове извикаха едновременно: „Осанна!“, други: „Pro Christo!“, после настана тишина. Ярки летни светкавици осветяваха вътрешността на бараката и лицата, пребледнели от вълнение.
Петър, унесен във видението си, се моли още дълго, но най-после се съвзе, обърна към събраните вдъхновеното си, светнало лице и каза:
— Ето, както господ победи във вас съмнението, така и вие идете да побеждавате в негово име!
И макар да знаеше вече, че те ще победят, макар да знаеше какво ще изникне от техните сълзи и кръв, все пак гласът му затрепера от вълнение, когато взе да ги благославя с кръста, казвайки:
— А сега ви благославям, деца мои, за мъки, за смърт, за вечен живот!
Но те го заобиколиха с викове: „Ние сме вече готови, но ти, свети учителю, се пази, защото ти си наместник, който упражнява Христовата власт.“ И се хващаха за дрехите му, а той поставяше ръце върху главите им и прекръстваше всекиго отделно, както бащата прекръства децата си, които изпраща на далечен път.
И веднага започнаха да излизат от бараката, понеже вече бързаха за домовете си, а оттам — за тъмниците и за арените. Мислите им бяха се откъснали от земята, душите им бяха се устремили към вечността и вървяха като насън или в екстаз да противопоставят оная сила, която беше в тях, на силата и жестокостта на Чудовището.