— Прощавай, благородни трибуне, днес имаме заповед да не пущаме никого.
— Заповед? — повтори Виниций и побледня.
Войникът го погледна със съчувствие и отвърна:
— Да, господарю. Заповед от цезаря. В затвора има много болни и се страхуват да не разнесат посетителите заразата из града.
— Но ти каза, че заповедта е само за днес?
— Стражите се сменят на пладне.
Виниций замълча и свали от главата си пилеулуса, защото му се стори, че е от олово.
Изведнъж войникът се приближи до него и рече тихо:
— Успокой се, господарю. Тъмничарите и Урс я пазят.
Казвайки това, той се наведе и бързо начерта на каменната плоча с дългия си галски меч фигура на риба.
Виниций го изгледа проницателно.
— … И си преторианец?…
— Докато не ида там — отговори войникът, като показа към затвора.
— И аз почитам Христа.
— Да бъде благословено името му! Зная, господарю.
Не мога да те пусна в затвора, но ако напишеш писмо ще го дам на пазачите.
— Благодаря ти, брате.
И като стисна ръка на войника, отиде си. Пилеулусът вече не му тежеше като олово. Утринното слънце се издигна над стените на затвора, а заедно с неговата светлина започна отново да нахлува надежда в сърцето на Виниций. Този войник християнин беше за него сякаш ново доказателство за могъществото на Христос. След малко се спря и като се загледа в розовите облаци над Капитолий и над храма на Юпитер Статор, каза:
— Не я видях днес, господи, но вярвам в твоето милосърдие.
В къщи го чакаше Петроний, който както обикновено, „превръщайки нощта на ден“, се беше върнал преди малко. Но беше успял вече да се окъпе и да се намаже за сън.
— Имам новини за теб — каза той. — Днес бях у Тулий Сенецион, където беше и цезарят. Не зная откъде се е сетила Августа да доведе със себе си малкия Руфий… Може би за да се смекчи сърцето на цезаря с красотата му… За нещастие сънят надви детето, и то заспа по време на четенето, както някога Веспасиан. Като видя това, Меднобрадия хвърли върху него чаша и го нарани тежко. Попея припадна и всички чуха думите на цезаря: „Дотегна ми тоя чужд приплод“, а това както знаеш, значи не друго, а смърт.
— Над Августа се излива божието наказание — отговори Виниций, — но защо ми разправяш това?
— Разправям ти го затова, защото тебе и Лигия ви преследваше гневът на Попея, но сега тя ще бъде заета със собственото си нещастие и може да се откаже от отмъщението и по-лесно да се помири. Ще я видя днес вечерта и ще говоря с нея.
— Благодаря ти. Съобщаваш ми хубава новина.
— А ти се окъпи и си почини. Устата ти е посиняла и от тебе е останала само сянката ти.
Но Виниций попита:
— А не си ли чул кога ще бъде първият ludus matutinus?
— След десет дни. Но първо ще вземат хора от други затвори. Колкото повече време ни остане, толкова по-добре. Още не е загубено всичко.
Но той говореше нещо, в което сам не вярваше, защото отлично знаеше, че щом цезарят, сравнявайки се с Брут, е намерил великолепно звучащ отговор на молбата на Алитур, то за Лигия вече няма спасение. Той скри, също от съжаление, че беше чул у Сенецион за решението на цезаря и Тигелин да изберат за себе си и за приятелите си най-хубавите девойки християнки и да ги опозорят преди мъчението, а останалите девойки щели да бъдат предоставени на преторианците и бестиариите в самия ден на зрелището.
Като виждаше, че Виниций няма да иска в никакъв случай да преживее Лигия, Петроний нарочно поддържаше временно надежда в сърцето му, първо, от съчувствие към него, и, второ, понеже този естет се грижеше Виниций да умре красив, ако трябва да умре, а не със съсипано и почерняло от страдание и безсъние лице.
— Ще кажа днес на Августа — каза той — горе-долу следното: „Спаси Лигия за Виниций, а аз за тебе ще спася Руфий.“ И наистина ще мисля за това. Пред Меднобрадия една дума, казана в подходящ момент, може да спаси или погуби някого. В най-лошия случай ще спечелим време.
— Благодаря ти — повтори Виниций.
— Най-добре ще ми благодариш, като се нахраниш и си починеш. Кълна се в Атина! Одисей е мислил за сън и за храна в най-нещастните мигове на живота си. Сигурно си прекарал цялата нощ в затвора?
— Не — отговори Виниций. — Исках да отида в затвора сега, но има заповед да не пускат там никого. Ти, Петроний, узнай дали заповедта ще важи само днес или чак до деня на зрелищата.
— Довечера ще узная и утре сутринта ще ти кажа за колко време и защо е издадена тази заповед. А сега, ако ще и Хелиос да слезе от тревога в Кимерийските страни, аз пак отивам да спя, а ти ме последвай.
И те се разделиха, но Виниций влезе в библиотеката и започна да пише писмо на Лигия.