По пътя Петроний и Виниций мълчаха. Едва когато наближиха къщата, Петроний попита:
— Ти мисли ли за това, което ти казах?
— Да — отвърна Виниций.
— Вярваш ли, че сега и за мене този въпрос е най-важното нещо? Трябва да я освободя въпреки цезаря и Тигелин. Това е като борба, в която съм решил да победя, това е сякаш игра, в която искам да спечеля макар и с цената на собствената си кожа… Днешният ден затвърди още повече това мое намерение.
— Нека Христос те възнагради!
— Ще видиш.
Така разговаряйки, те се спряха пред входа на къщата и слязоха от лектиката. В същия миг се приближи към тях някаква тъмна фигура и попита:
— Тук ли е благородният Виниций?
— Да — отвърна трибунът, — какво искаш?
— Аз съм Назарий, син на Мириам. Ида от затвора и ти нося вест за Лигия.
Виниций сложи ръка на рамото му и в светлината на факлата го загледа в очите, без да може да каже ни една дума. Но Назарий отгатна въпроса, който замираше на устните му, и отговори:
— Жива е досега. Урс ме изпраща при тебе, господарю, да ти кажа, че тя има треска, но се моли и повтаря твоето име.
А Виниций отвърна:
— Слава на Христа, който може да ми я върне.
После повика вътре Назарий и го заведе в библиотеката. А след малко дойде и Петроний, за да слуша разговора им.
— Болестта я спаси от позор, защото палачите се страхуват. Урс и лекарят Главк бдят над нея денем и нощем.
— Пазачите същите ли са?
— Да, господарю, и тя е в тяхното помещение. Затворниците, които бяха в долния затвор, измряха всички от треската или се задушиха от зловония.
— Ти кой си?
— Благородният Виниций ме познава. Аз съм син на вдовицата, у която живееше Лигия.
— И си християнин?
Младежът погледна въпросително Виниций, но като видя, че в тоя миг той се моли, вдигна глава и рече:
— Да.
— Как влизаш свободно в затвора?
— Аз се наех, господарю, да изнасям тела на умрели и направих това нарочно, за да ходя да помагам на своите братя и да им нося вести от града.
Петроний се вгледа по-внимателно в прекрасното лице на младежа, в сините му очи, буйни коси, а после попита:
— От кой край си ти, момко?
— Аз съм галилеянин, господарю.
— Искаш ли Лигия да бъде свободна?
Момъкът вдигна очи:
— Да. Макар и да трябва после самият аз да умра.
В това време Виниций прекъсна молитвата и каза:
— Кажи на пазачите да я сложат в ковчег като умряла. Ти си избери помощници, които ще я изнесат през нощта заедно с тебе. Като наближите Вонещите ями, ще видите да чакат хора с лектика, на които ще дадете ковчега. На пазачите обещай от мое име, че ще им дам толкова злато, колкото може всеки да носи в наметалото си.
И като говореше така, лицето му бе изгубило обикновения си мъртвешки вид, в него се събуди войникът, у когото надеждата възвърна предишната енергия.
Назарий пламна от радост, вдигна ръце и извика:
— А когато бъде свободна, нека я изцели Христос!
— Мислиш ли, че пазачите ще се съгласят? — попита Петроний.
— Те ли, господарю? Стига да знаят, че няма да ги сполети наказание или мъка!
— Да! — каза Виниций. — Пазачите бяха съгласни дори тя да избяга, още по-лесно ще позволят да бъде изнесена като мъртва.
— Наистина — каза Назарий, — има поставен човек да проверява с нажежено желязо дали телата, които изнасяме, са мъртви. Но той взема по няколко сестерции, за да не докосва с желязото лицата на умрелите. За една жълтица пък ще докосне ковчега, а не тялото.
— Кажи му, че ще получи пълна кесия жълтици — каза Петроний. — Но ще успееш ли да подбереш сигурни помощници?
— Ще намеря такива, които за пари биха продали и собствените си жени и деца.
— Къде ще ги намериш?
— В самия затвор или в града. Пазачите, щом веднъж са подкупени, ще пуснат, когото поискат.
— В такъв случай ще въведеш мене като наемник — каза Виниций. Но Петроний взе да го разубеждава енергично да не прави това. Преторианците можеха да го познаят даже преоблечен и всичко би могло да пропадне.
— Нито в затвора, нито при Вонещите ями — казваше той. — Трябва всички, и цезарят, и Тигелин, да бъдат убедени, че тя е умряла, инак ще наредят веднага да започне гонитба. Подозренията можем да приспим само ако ние останем в Рим, когато тя бъде отведена в Албанските планини или по-далеч, в Сицилия; едва след една или две седмици ти ще се разболееш и ще повикаш Нероновия лекар, който ще ти нареди да заминеш в планините. Тогава ще се съберете, а после…
Тук той се замисли за малко, а след това махна с ръка и каза:
— После може би ще настанат други времена.
— Нека Христос се смили над нея — каза Виниций, — защото ти говориш за Сицилия, а тя е болна и може да умре…