Само че смъртта ги изпълваше с нов страх и те не се надяваха на нищо след нея, докато този лигийски великан и тази девойка, която приличаше на цвете, хвърлено върху тъмничната слама, отиваха към нея с радост като към дверите на щастието.
ХХII
Една вечер сенаторът Сцевин посети Петроний и поведе с него дълъг разговор за тежките времена, в които живееха, и за цезаря. Той говореше така открито, че Петроний, макар да бяха приятели, взе да се държи предпазливо. Изказваше недоволство, че светът се е обърнал наопаки и се е побъркал и че всичко това най-после сигурно ще свърши с бедствие, по-страшно от пожара на Рим. Говореше, че дори августианите са отчаяни, че Фений Руф, вторият префект на преторианците, едва понася, и то по принуждение, гнусната власт на Тигелин и че целият род на Сенека е крайно възмутен както от отношението на цезаря към стария учител, така и от отношението му към Лукан. Накрая започна да сочи примери за недоволството на народа, а дори и на преторианците, голяма част от които Фений Руф съумял да спечели.
— Защо говориш това? — запита го Петроний.
— От загриженост към цезаря — отговори Сцевин. — Имам далечен роднина между преторианците, който се казва Сцевин, тъй както и аз, и от него зная какво става в лагера. Недоволството расте и там… Калигула също беше луд — и виж какво стана! И ето, намери се Касий Хереа… Страшна беше тая постъпка и навярно няма нито един между нас, който би я похвалил, а все пак Хереа освободи света от едно чудовище.
— Тоест — отвърна Петроний — казваш така: „Аз не хваля Хереа, но той беше чудесен човек и нека боговете ни дадат колкото може повече такива като него.“
Но Сцевин промени разговора и започна неочаквано да хвали Пизон. Възхваляваше неговия род, благородството му, неговата привързаност към жена му, а накрая неговия разум, спокойствието му и дарбата му да предразполага хората.
— Цезарят е бездетен — каза той — и всички виждат в лицето на Пизон негов приемник. Без съмнение всеки би му помогнал да вземе властта. Обича го Фений Руф, родът на Анеевците му е изцяло предан. Плавций Латеран и Тулий Сенецион биха се хвърлили в огъня за него. А също и Наталис, и Субрий Флавий, и Сулпиций Аспер, и Афраний Квинциан, и дори Вестин.