Номентанската порта беше отворена. Препуснаха по-нататък и минаха край Остриан, където Петър бе поучавал и покръствал. На разсъмване пристигнаха във вилата на Фаон.
Там бившите роби не скриваха повече от него, че е дошъл часът на смъртта му, и той заповяда да му изкопаят гроб, като легне на земята, за да му вземат точно мярка. Но като гледаше изхвърляната пръст, обхвана го страх. Тлъстото му лице побледня, а по челото му като утринна роса избиха капки пот. Започна да протака. С разтреперан и в същото време актьорски глас заяви, че минутата още не е дошла, и започна пак да цитира. После взе да моли да изгорят тялото му. „Какъв артист загива!“ — повтаряше той сякаш с учудване.
В това време пристигна вестителят на Фаон с известие, че сенатът е издал присъда и че той, като „parricida“, трябва да бъде наказан според стария обичай.
— Какъв е тоя обичай? — попита с побелели устни Нерон.
— Ще ти притиснат шията с вила и ще те бичуват до смърт, а тялото ти ще хвърлят в Тибър! — отговори рязко Епафродит.
Цезарят разгърна наметалото на гърдите си.
— Значи, време е! — каза той и погледна към небето.
И пак повтори:
— Какъв артист загива!
В това време се чу шум от конски копита. Центурион начело на отряд войници идваше за главата на Ахенобарба.
— Побързай! — завикаха околните.
Нерон допря ножа до шията си, но само си бодеше кожата със страхлива ръка. Виждаше се, че никога няма да се реши да забие острието. В това време Епафродит неочаквано му натисна ръката и ножът се заби чак до дръжката. Очите му изпъкнаха страшни, огромни, ужасени.
— Нося ти живот! — извика влизащият центурион.
— Късно — отвърна с хриплив глас Нерон.
И добави:
— Това е вярност!
След миг смъртта започна да го завладява. От дебелото му гърло бликаше кръв като черна струя. Краката му потрепераха, ровейки земята — и той издъхна.
Вярната Актея го обви на сутринта в скъпи тъкани и го изгори на обсипана с благовония клада.
И тъй премина Нерон, както преминава вихър, буря, пожар, война или мор, а базиликата на Петър властва и досега от Ватиканския хълм над града и над света. А край старата Капенска врата днес има малък параклис с полуизтрит надпис: „Quo vadis, Domine?“
Приложение
Показалец на имената
Агрипина — майката на Нерон, съпруга най-напред на Гней Домиций Ахенобарб, после на император Клавдий; убита по заповед на сина си.
Аполон, мит. — гръцко божество с твърде разнообразни функции; бог на музите и техен предводител (музагет); култът към Аполон проникнал в Рим по времето на император Август; на Палатин имало богат храм на Аполон.
Шия — в античен смисъл навсякъде в текста се разбира Мала.
Алкмеон, мит. — син на Амфиарай и Ерифила, един от участниците в похода на Седемте срещу Тива. Когато се върнал, убил майка си като виновница за гибелта на баща му.
Актеон, мит. — ловец, който видял къпещата се Артемида; разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.
Амфитрита, мит. — царица на моретата, дъщеря на Нерей и съпруга на Посейдон.
Анакреон от Теос (VI век пр.н.е.) — гръцки лирик, автор на лека любовна и пиршествена лирика с хедонистично настроение.
Апиций — Марк Габий Апиций, прочут гастроном от времето на Август и Тиберий. Запазеното съчинение „За кулинарното изкуство“ от Апиций не е от него, а от по-късно време.