Аполоний от Тиана (I век на н.е.) — прочут чудодеен, неопитагореец; посещавал няколко пъти Рим.
Аристип от Кирена (IV век пр.н.е.) — гръцки философ, ученик и последовател на Сократ, основател на хедонистическата школа; според него всяко действие, което цели постигането на удоволствие, е добро и красиво.
Аристогейтон — вж. Хармодий.
Ата, мит. — богиня на моментното безумие, отнемащо човешкия разсъдък, която носи нещастие на хората.
Атинската академия — школата на Платон в Атина.
Ахенобарб, т.е. Червенобрад — семеен прякор на рода на Домициевци, към който принадлежал Нерон, преди да бъде осиновен от император Клавдий. Пълното му име било Луций Домиций Ахенобарб.
„Ауреолус“ — жълтицата; заглавие на драма.
Байи — прочут в римско време курорт на север от Неапол, където Нерон направил неуспешен опит да убие майка си.
Батави — германско племе, населявало земите на съвременна Белгия.
Бона Деа, мит. — Добрата богиня, римско женско божество с лечителни функции; съпруга или дъщеря на Фавън.
Брен — предводител на сеноните срещу Рим (ЗОО г. пр.н.е.).
Бриарей, мит. — прозвище на великана Егеон, който имал 50 глави и 100 ръце.
Британик — Тиберий Клавдий Цезар, син на император Клавдий и Месалина, жертва на Нерон.
Брут — Луций Юний Брут, свалил царската власт в Рим и пръв римски консул заедно с Марк Хораций в 509 г. пр.н.е. Осъдил на смърт своите синове, участвали на страната на свалените царе в заговор срещу републиката.
Ваал, мит. — главното божество на старосемитските народи, бог на природната сила и слънцето.
Ваний — цар на квадите; по времето на Тиберий обединил няколко германски племена в едно царство.
Велика Гърция — Южна Италия.
Верес — Гай Корнелий Верес, богат римски сановник, пропретор на Сицилия (73–71 г. пр.н.е.), прочул се с грабежите си. Даден под съд и обвиняван от Цицерон, бил осъден на конфискация на имуществото и изгнание.
Веста, мит. — богиня на домашното огнище; в храма й горял вечен огън; жриците на Веста, весталките, били свободни римски жени от знатен произход, обречени с целомъдрие на богинята.
Вологез I (52–78 г.) — партски цар, водил дълги войни с Рим и накрая станал негов съюзник; име на много партски царе.
Галба — Сервий Сулпиций Галба, римски военачалник, провъзгласен за император от испанските и галските легиони; управлявал в края на 68 и началото на 69 г. след самоубийството на Нерон.
Горгий (V век пр.н.е.) — прочут оратор и софист.
Данаидите, мит. — дъщери на Данай, убили своите съпрузи Египтиадите в брачната нощ по поръчение на баща си и затова осъдени в подземното царство да наливат вечно вода в бъчва без дъно.
Девкалионов камък, мит. — след потопа, на единствено оцелелите хора Девкалион и Пира било предсказано, че човешкият род ще се зароди отново, ако двамата хвърлят през рамо костите на майката. Девкалион разбрал, че става дума за камъните, които са костите на майката земя. И така мъжете се зародили от хвърлените от Девкалион камъни, а жените — от хвърлените от Пира.
Дедал, мит. — легендарен строител и художник; построил на Крит лабиринта за чудовището Минотавър; за да освободи себе си и сина си Икар от лабиринта, където ги затворил Минос, направил за двамата крила, които прикрепил към ръцете с восък.
Демокрит от Абдера (V в.пр.н.е.) — главен представител на античната атомистика; според традицията изключително весел човек за разлика от мрачния Хераклит.
Диоген от Аполония (V в.пр.н.е.) — гръцки философ, автор на съчинението „За природата“.
Диоклециан — Гай Валерий Диоклециан, римски император от 284 до 305 г.
Дирка, мит. — съпруга на тиванския цар Лик. Като завоювал Сикион, Лик направил царицата Антиопа робиня на Дирка. Синовете на Антиопа отмъстили за майка си, като привързали Дирка за рогата на бик.
Домиция — леля на Нерон, убита от него по внушение на майка му Агрипина.
Евандър, мит. — син на Хермес, преселил се от Аркадия в Лаций и основал селище на Палатин.