Елисейските полета или Елисий — според Омир красива долина на запад на брега на Океана, където обитават невидими за смъртните блажените, получили безсмъртие. Според по-късните вярвания част от подземния свят, дето обитават след смъртта праведните.
Еней, мит. — троянец, син на Анхиз и Венера; след разрушаването на Троя се преселил с отряд троянци в Италия; неговите потомци основали Рим.
Еол, мит. — божество на ветровете. Според „Одисея“ Одисей намерил убежище на неговия остров. Когато го изпращал, Еол оставил да духа само попътният вятър, а всички останали ветрове поместил в мех, който му дал. Любопитните другари на Одисей отворили меха и ветровете върнали отново кораба в Еолия. Разгневен, Еол отказал да приеме втори път Одисей.
Епидавър — град в Средна Гърция, считан за родно място на Асклепий, с прочуто светилище.
Епиктет (50–130 г.) — философ — стоик, освободен роб от гръцки произход, живял и творил в Рим.
Ереб, мит. — син на Хаос и брат на Нощта, олицетворение на вечния мрак; метонимия за подземния свят.
3енон от Китион (335–262 г.пр.н.е.) — основател на стоическата школа.
Зет, мит. — съпруг на Аедона, която завиждала на Ниоба за прекрасните й деца и решила да убие сина й, но по погрешка заклала своя син Итил.
Ида — планина в Троада; метонимия за Троя.
Идумея — област в Палестина.
Изида, мит. — египетска богиня, сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор. Заедно със Серапис проникнала в Рим със своя култ; почитана като богиня на природната сила и съдбата; наложила се въпреки съпротивата на римския сенат.
Как, мит. — разбойник, известен със своята сила, убит от Херкулес.
Каледония — Британия.
Калигула — Гай Юлий Цезар Германик, римски император (37–41 г.), убит от своята лична охрана.
Касий Херея — убиецът на Калигула, началник на преторианската гвардия.
Квади — германско племе, населявало земите на съвременна Чехия.
Кимерийци, мит. — племе, което живеело в далечния Запад, дето не достигали лъчите на слънцето; там се намирала долината на блажените.
Клавдий — Тиберий Клавдий Друз Германик, римски император (41–54 г.), отровен от своята втора съпруга Агрипина, майката на Нерон.
Клио, мит. — отначало муза на героическата поезия, после на историята.
Корнут — Луций Аней Корнут, философ — стоик, учител на Нерон, по-късно заточен от него.
Ксенофан (570–480 пр.н.е.) — гръцки философ, критикува вал антропоморфната представа за божеството; според него единият бог е идентичен със самото битие и има формата на сфера.
Лето, мит. — титанка, майка на Аполон и Артемида.
Либетриди, мит. — музите, наречени така по името на един извор.
Либитина, мит. — староиталийска хтоническа богиня на подземния свят и смъртта.
Лизип от Сикион (IV век пр.н.е.) — прочут гръцки скулптор.
Локуста — отровителка от времето на Нерон (Тацит, Анали, кн. 12, гл. 66).
Лотофаги, мит. — обитатели на Африка, които се хранели с лотос; в преносен смисъл страна, дето хората забравят всички мъки. В „Одисея“ се разказва, че хора, които ядат лотос, забравят своето минало.
Лукан (39–65 г.) — Марк Аней Лукан, римски поет с републикански възгледи, автор на поемата „Фарсалия“; участник в заговора на Пизон срещу Нерон, заставен да се самоубие по негово нареждане.
Лукреций (95–55 г. пр.н.е.) — Тит Лукреций Кар, римски поет, автор на философската поема „За природата на нещата“, която започва с химн към Венера.
Луцина, мит. — прякор на Диана като покровителка на раждането.
Масиниса (238–149 г.пр.н.е.) — нумидийски цар, отначало враг, по-късно съюзник на Рим във Втората пуническа война.
Мая, мит. — горска нимфа, майка на бог Хермес.
Мемнон — древен египетски цар, на когото била издигната колосална статуя близо до египетската Тива. При изгрев слънце тя издавала звук, приличен на стенание.
Мирон (V век пр.н.е.) — един от най-големите гръцки скулптори. Известен в ново време с Дискобола и групата на Марсий.