Серапис, мит. — египетско — гръцко божество на небето, подземния свят и лечението, чийто култ бил пренесен от Птолемей I от Синопа в Александрия, Неговият храм (Серапеума) бил средище на лекари и учени — филолози; към храма имало и библиотека.
Сервий Тулий (VI век пр.н.е.) — римски цар, издигнал стена около седемте хълма на Рим.
Сеян — Елий Сеян, преториански префект, по времето на император Тиберий играл важна роля в управлението, по-късно убит от Тиберий заедно с децата и роднините си.
Сибила, мит. — пророчица, която предсказвала, като изпадала в екстаз, обикновено жрица на Аполон. В античността се говорело за няколко Сибили. В Рим най-известна била Сибила от Куме; в текста се споменава също Сибила от Песинунт. Нейните предсказания, събрани в т.нар. Сибилински книги, се пазели на Капитолий.
Сикамбрийци — племе от Северозападна Германия.
Сион или Цион — име на хълм в Йерусалим, върху който възникнал градът, превзет от Давид и наречен Давидовград; метонимия за Йерусалим и за божия храм.
Скопас (IV век пр.н.е.) — гръцки скулптор и архитект, работил върху фриза на Мавзолея в Халикарнас.
Созиевци — братя, прочути издатели и книжари от времето на Хораций. В Нероново време тяхната фирма още съществувала.
Стикс, мит. — една от реките на подземното царство; метонимия за подземния свят.
Субиакум — гориста местност, която се отличавала с особената си красота и тишина и се смятала за свещена.
Субура — улица в Рим, дето се намирал пазарът на съестни продукти.
Табига — християнка, за която се споменава в Деянията на апостолите, гл. 8, ст. 36–43.
Танагра — град в Беотия (Северна Гърция), известен със своите теракотни фигурки.
Танат, мит. — олицетворение на смъртта, брат — близнак на Съня.
Тацит (55–120 г.) — Публий Корнелий Тацит, най-значителният римски историк, чиято книга „Анали“ е основен източник за описваните събития.
Теокрит от Сиракуза (III век пр.н.е.) — елинистически поет. От него е запазен сборник от 30 идилии, голямата част от които са на буколическа тема. Привърженик на малките поетически форми.
Тигелин — Софоний Тигелин, освободен роб, преториански префект; получил след разкриването на заговора на Пизон триумфални почести; по-късно предал Нерон и минал на страната на Галба; самоубил се при император Отон.
Тигранес — име на арменски царе, баща и син (I век пр.н.е.).
Тиридат — име, носено от много арменски царе.
Тразеа Пет — сенатор, автор на една биография на Катон Млади; в опозиция на Нерон, заставен да се самоубие от него.
Трималхион — герой от романа на Петроний „Сатирикон“, приказно богат и необразован освободен роб, символ на наивност, тъпота и пошъл вкус.
Троил, мит. — най-малкият син на троянския цар Приам, паднал от ръката на Ахил. Според средновековната традиция, идеща от рицарския роман на Бенуа дьо Сент — Мор, Троил бил влюбен в Кресида.
Тулианум — подземието на държавния римски затвор.
Феникс, мит. — легендарна птица, която според вярването живеела повече от ЗОО години, след това сама се изгаряла и отново възкръсвала от пепелта.
Флора, мит. — италийска богиня на цветята и младостта. В нейна чест уреждали празника флоралии от 28 април до 3 май.
Харити, мит. — богини на красотата и радостта, дъщери на Зевс и Евринома; от свитата на Афродита; отговарят на римските грации.
Хармодий и Аристогейтон (VI век пр.н.е.) — заговорници, организирали убийството на синовете на Пизистрат Хипий и Хипарх, успели да убият само Хипарх; символ на тираноубийци.
Харон, мит. — лодкар, който превозвал душите на мъртвите през подземната река до портите на дома на Хадес.
Хеката Триформис, мит. — Триликата богиня на кръстопътищата, духовете и магията.
Хелвеция — антично название на Швейцария.
Хераклея Понтийска — град във Витиния на крайбрежието на Черно море.
Хеспериди, мит. — пазителки на чудодейните златни ябълки. Те живеели в градина, намираща се далече на запад, където растяло дърво, раждащо златни ябълки; градината на Хесперидите е синоним за земен рай.