Хиберния — антично название на Ирландия.
Хиперборейските страни — местата отвъд Севера, дето живеели хиперборейците, митично племе, отличаващо се със своята набожност.
Цезар (100–44 г. пр.н.е.) — Гай Юлий Цезар, римски пълководец, държавен мъж, оратор и писател; застъпвал изискването за краткост и яснота.
Церера, мит. — римска богиня на плодородието, който съответства на гръцката Деметра. Нейният празник цереалиите се празнувал през април.
Цирцея (Кирка), мит. — магьосница от остров Еея. Според „Одисея“ тя превърнала в свини Одисеевите другари и държала една година при себе си Одисей в любовен плен.
Юпитер — Амон, мит. — смесено римско — египетско божество.
Юпитер Либератор, мит. — т.е. Освободител.
Юпитер Статор, мит. — Юпитер, който възпира бягството, също защитник, спасител.
Показалец на реалиите
августиани, лат. — издигнати от Нерон римски конници, негови приближени.
агапи, гр. — вечери на обичта, братски християнски трапези.
агер, лат. — поле; също равнинната част на град Рим.
акант, гр. — южно растение с едри листа, чиито цветове се използвали като декоративен елемент.
аква, лат. — вода; особ. водопровод (иначе акведукт).
алумна, лат. — храненица.
аренариум, лат. — кариера, отдето черпели пясък за цирка.
ас, лат. — медна монета, най-дребната парична единица.
асклепиади, гр. — лекари към храма на Асклепий и негови свещенослужители.
асфодел, гр. — бардун, лилиеподобно растение; гърците го садели на гробовете като символ на скръбта; според вярването в подземното царство имало поляна, обрасла в асфодел.
атриум, лат. — централната част на римската къща без покрив и с басейн в средата, дето събирали дъждовна вода.
ауреус, лат. — монетата златен денарий.
бестиарии, лат. — гладиатори, които се борят със зверове в цирка; също звероукротители.
бестия, лат. — звяр.
бис, гр. — скъпа бяла или червена материя, употребявана в древно време; също вид ценна кожа.
була, лат. — брошка, по-рано носена от етруските царе и пренесена в Рим заедно с тога претекста. Носена в Рим като амулет от децата на знатните семейства. В деня на зрелостта заедно с тога претекста, посветявана на домашните лари.
велариум, лат. — платно, което опъвали над атриума, за да пази от слънце.
велариус, лат. — роб, чието специално задължение е да се грижи за завесите в атриума; също телохранител.
вербена, лат. — зелени клончета от мирта, лавър и кипарис.
виа, лат. — голям път, шосе.
вивариум, лат. — клетка за животни, зверилник.
гема, лат. — скъпоценен камък; в по-широк смисъл изобщо камък, който служи за украса; под гема се разбира както инкрустираният камък, поставян на пръстени, така и по-големият камък с релефно изображение — т.нар. камея.
грекули, лат. — гърчета, презрително обръщение към гърците.
диатриба, гр. — литературен спор по предварително уговорена тема; къс повествователен жанр, култивиран в елинистическата философия.
диота, гр. — винен съд с две дръжки.
диспенсатор, лат. — иконом, ковчежник.
едил, лат. — висша държавна длъжност; имало двама плебейски и двама курулни едили, които се грижели за благоустройството на града, за зрелищата и снабдяването.
емпориум, гр. — пазарище.
епилатор, лат. — роб, който прислужва при къпането; авторът смесва епилатор с депилатор — т.е., който обезкосмява тялото на изкъпания.
епилима, гр. — вид помада.
епиникий, гр. — победна песен.
ергастулум, лат. — изправителен дом за роби.
ефебия, гр. — онова място в палестрата, дето се упражнявали младежите; метонимия за палестра.
инкубация, лат. — лекуване с приспиване в храма на Асклепий; богът се явява в съня на болния, дава му съвети и му предписва лек.