инсула, лат. — противоположно на domus, богатската къща, висока сграда, подобна на съвременната кооперация, където живеело под наем бедното гражданство на Рим.
капса, лат. — чанта, кутия.
карбасова, гр. — тънка ленена тъкан, муселин.
карука, лат. — богата колесница на четири колела.
катехумен, гр. — ученик на християнската вяра, който още не е получил кръщение.
квадрига, лат. — колесница на две колела.
квирити, лат. — римски граждани; с това име, отначало означаващо граждани на сабинския град Cures, римляните се нарекли след съединяването със сабините.
кливус, лат. — хълм; също улица по наклон и изобщо улица.
клиент, лат. — специфична римска форма на зависимост; като се поставял в услуга на по-богат и влиятелен човек, клиентът получавал в замяна защита и покровителство; в случая става дума за обичая клиентите да отиват в дома на своя патрон за утринен поздрав.
кодицили, лат. — тайно съчинение, дневник; като юридически термин също притурка към завещание.
Колос, гр. — едно от седемте чудеса на света, огромна статуя на Аполон на Родоското пристанище, висока 32 метра.
компедитус, лат. — окован.
консул, лат. — най-висшата държавна длъжност в републиканската епоха в Рим с едногодишен мандат.
корибанти, гр. — жреци на фригийската богиня Кибела, чието богослужение се състояло в шумни танци; в случая преносно танцувачи.
кохорта, лат. — отделение от римската пехота, една десета от легиона (римският легион в тази епоха се състоял от 12 000 души).
криптопортика, лат. — покрита колонада.
кубикулум, лат. — стая, спалня.
куникулум, лат. — подземен ход.
куратор, лат. — настойник, опекун.
лаконикум, лат. — част от топлото отделение на римската баня, потилия.
лампадарии, лат, — роби, които осветяват пътя с фенери или факли.
ланист, лат, — преподавател в гладиаторска школа.
лари, лат. — римските домашни богове, чиито изображения стояли заедно със смъртните маски на прадедите в специален шкаф — т.нар. ларариум, до домашния олтар.
лацерна, лат. — горна дреха, която римляните обличали в студено време върху тогата.
лектор, лат. — роб, чието задължение било да чете на глас на господаря си.
лемурии, лат. — празник в чест на душите на умрелите.
ликтори, лат. — служители — свита на висшите римски магистрати, — които носели в очертанията на града, когато ги съпровождали, снопче пръчки (fasces), символ на гражданската власт на магистрата, а извън очертанията на града и втъкната в снопчето секира.
логос, гр. — в случая теологически термин, разум, дух; според началото на Евангелието на Йоан също и самият бог.
лупанариум, лат. — публичен дом.
матрона столата, лат. — облечена в стола, в дългата широка дреха на омъжената римлянка.
мина, гр. — гръцка парична мярка, равна на 100 драхми.
мирмилон, лат. — гладиатор, въоръжен с меч, щит и шлем.
молоси, гр. — кучета от Молосида, област в Епир, Пелопонес.
мора, лат. — игра, популярна и в ново време в Италия; трябва да се познае колко пръста показва противната страна в момента, когато протяга ръка.
нард, гр. — благовонно растение, от което приготвяли масло и балсам.
наумахия, гр. — морско сражение; специално — изуствено езеро, където представяли морско сражение.
номенклатор, лат. — роб, чието специално задължение е да съобщава за пристигналите гости.
отците — лат. patres, прозвище на римските сенатори или патриции.
периодоницес, гр. — постоянен победител на общогръцките състезания (Олимпийските, Немейските, Пиетийските и Истмийските игри), които се уреждали на определен период години.
перистил, гр. — вътрешен двор с колонада или колонада около къщата.
пилеулус, лат. — кръгла плъстена шапка, носена от свободните римляни.
пинакотека, гр. — картинна галерия, помещение за художествени ценности.