понтифекс максимус, лат. — върховен жрец, който обединявал всички жречески колегии. Названието минало по-късно върху римския папа.
право на народите — лат. ius gentium, правна система, по-обща от валидното само за римски граждани римско право (ius Rommanum).
прандиум, лат. — по-голяма закуска, която се правела на обед; основното ядене на римляните било привечер.
претекста, лат, — тога, обшита с пурпурна ивица, която носели децата на римските граждани до 17 — годишна възраст.
претор, лат. — висша държавна длъжност със съдебни функции; след изтичането на едногодишния мандат, преторът отивал да служи като пропретор, като управител на римска провинция.
префект, лат. — началник, управител.
прокуратор, лат. — управител, който се грижи за императорските приходи в провинциите.
пронуба, лат. — шаферка; също матрона — родственица на невестата, която я учи на семейните задължения.
рави, евр. — учителю!
рециарий, лат. — гладиатор, въоръжен само с мрежа, в която оплитал противника си.
ритор, гр. — учител по красноречие.
ростра, лат. — ораторска трибуна; наричала се така, защото на нея окачвали отрязаните носове на корабите на победените войски.
сагация, лат. — подхвърляне върху опънат войнишки плащ за забава или подигравка.
сармантиции или семаксии, лат. — християнски мъченици, наречени така от Тертулиан според начина, по който били убивани — изгаряли ги привързани на стълб, като натрупвали наоколо храсти.
сика, лат. — кама.
симпозиум, гр. — пир.
сирма, гр. — дълга дреха на трагическите актьори, която ги правела да изглеждат по-високи и по-внушителни.
скрупули, лат. — дребни златни монети на стойност една трета от златния денарий.
сполиариум, лат. — място в амфитеатъра, дето събличали убитите гладиатори.
стадий, гр. — мярка за дължина, около 180 метра.
табличките — т.е. посланието на императора; за писма античните си служели обикновено с восъчни таблички, върху които пишели с остра метална пръчица (т.нар. стило).
табулинум, лат. — кабинет.
тауматург, гр. — чудодеец.
тепидариум, лат. — гореща вода.
тесера, лат. — дъсчица, която служела за пропуск, марка или билет.
теург, гр. — вълшебник, магьосник.
тирс, гр. — тояга, обвита с бръшлян и лозови листа, на върха с шишарка; жезъл и атрибут на Бакхус.
трибун, лат. — обикновено военна длъжност, висш офицер; във всеки легион имало по шест души; в републиканската епоха още висша магистратура — народните трибуни, които защищавали интересите на народа пред сената.
триглиф, гр. — т.е. с три нареза, архитектурна украса, характерна за дорийския фриз.
триклиниум, лат. — канапето, върху което възлягали при ядене; и също това отделение на къщата, където се хранели, т.е. трапезария.
унктуариум (ункториум), лат. или елеотезиум, гр. — едно от последните отделения на римската баня, дето се извършвало намазването с елей.
фамилия, лат. — робите, т.нар. familia urbana, градските роби, за разлика от familia rustica, робите, които обработват земята и живеят в селското имение.
фламини, лат. — жреци, колегия от 15 души първослужители на различни божества.
форум, лат. — площад, пазар.
фосор, лат. — копач, гробар.
фригидариум, лат. — студена вана.
халцедон, гр. — скъпоценен камък, наречен по името на град Халкедон във Витиния.
хипогеум, гр. — подземие, т.е. крипта; също гробище.
хипокауст, гр. — един вид централно парно отопление в римската къща, което напомня съвременното лъчисто отопление; тръбите били скрити в пода и отчасти в стените на помещенията.
хистрион, лат. — актьор, шут.
центурион, лат. — офицер, началник на центурия (отряд от сто души); принципиларен центурион (или по-вярно примипиларен) — началник на първата манипула на легиона — т.е. пръв, главен центурион.