— Убийте ме.
Те обаче не обръщаха внимание на думите му, сякаш не ги чуваха или пък ги взеха за обикновен болезнен вик. Урс, със своето загрижено и сурово варварско лице, държеше вързоп бели парцали, накъсани на дълги ивици, а старецът казваше на човека, който натискаше рамото на Виниций:
— Главк, сигурен ли си, че раната в главата не е смъртоносна?
— Да, почтений Крисп — отвърна Главк. — Когато служех като роб във флотата и после, когато живеех в Неапол, превързвах много рани и с дохода, който ми носеше това занятие, откупих най-после себе си и семейството си… Раната на главата е лека. Когато тоя човек (тук той посочи с глава Урс) е грабнал девойката от младежа и го е блъснал о стената, при падането сигурно младежът се е закрил с ръка, която изкълчил и счупил, но така спасил главата си — и живота си.
— За мнозина от братята си се грижил — отговори Крисп, — ти се славиш като опитен лекар… Затова пратих Урс да те повика.
— Той ми призна по пътя, че вчера бил готов да ме убие.
— Преди да признае намерението си пред теб, той го съобщи на мен; но аз, който познавам тебе и твоята любов към Христа, му обясних, че не ти си предателят, а непознатият, който го подстрекавал към убийство.
— Беше зъл дух, пък аз го помислих за ангел — отговори Урс с въздишка.
— Друг път ще ми разкажеш това — рече Главк, — а сега трябва да мислим за ранения.
Като каза това, той започна да намества ръката на Виниций, който губеше съзнание от болка, при все че Крисп пръскаше лицето му с вода. Впрочем това обстоятелство за него беше благоприятно, защото не усещаше нищо, докато му наместваха крака и превързваха счупената ръка, която Главк постави между две вдлъбнати дъсчици и я превърза бързо и здраво, за да не се движи.
След тая операция Виниций пак се събуди и видя над себе си Лигия.
Тя стоеше до леглото му и държеше пред себе си бакърен съд с вода, в който Главк потапяше от време на време една гъба и мокреше главата му.
Виниций гледаше и не вярваше на очите си. Струваше му се, че това скъпо видение е сън или бълнуване в резултат на треската му — едва след известно време успя да прошепне:
— Лигия…
Съдът затрепера в ръката й, но тя обърна към него пълни с тъга очи.
— Мир на тебе! — отвърна му тихичко.
И стоеше така с отпуснати ръце и с лице, изпълнено със състрадание и печал.
А той я гледаше, сякаш искаше да насити зениците си с нея така, че след като отпусне клепки, образът й да остане. Гледаше лицето й, по-бледо и по-слабо, отколкото преди, гледаше вълните на тъмната й коса и бедното облекло на прислужница; гледаше така упорито, че под тоя поглед снежното й чело започна да поруменява; той първо помисли, че все още я обича, а после, че тая нейна бледност и тази нищета са негово дело, че той именно я бе изпъдил от оня дом, където беше обичана и където я заобикаляше изобилие и удобство, и я бе поставил в тая мизерна стая и облякъл в тоя бедняшки плащ от черна вълна.
Тъй като искаше да я облече в най-скъпи златотъкани дрехи и да й даде всички скъпоценности на света, обхвана го учудване, тревога, състрадание — и толкова голяма скръб, че би паднал в краката й, ако можеше само да се помръдне.
— Лигия — каза той, — ти не позволи да ме убият.
А тя отговори гальовно:
— Нека бог ти върне здравето.
Виниций съзнаваше обидите, които по-рано й беше причинил, и тая, която съвсем скоро й беше нанесъл, затова думите й бяха истински балсам за него. В тоя момент той забрави, че през устата й говори може би християнското учение, а само чувстваше, че говори любимата жена и че в отговора й има някаква нежност и неземна доброта, която го трогва до дън душа. Преди той премаля от болка, а сега от вълнение. Обхвана го някаква силна и сладка немощ. Стори му се, че потъва в някаква пропаст, но се чувстваше добре — и беше щастлив. В тоя миг на слабост той помисли, че над него стои божество.
В това време Главк проми раната в главата му и я намаза с целебен мехлем. Урс грабна бакърения съд от ръката на Лигия, а тя взе от масата приготвената чаша с вода, смесена с вино, и я опря до устните на ранения. Виниций пи жадно и изпита голямо облекчение. След като го превързаха, болката почти изчезна. Раните и ударените места започнаха да се успокояват. Той се свести напълно.