— Да! Трябваше да отложа. По силата на предсказанието Египет и властта над Изтока не ще ми избягнат, така че и Ахея може да почака. Ще заповядам да прокопаят Коринтския провлак, а в Египет ще издигна такива паметници, че в сравнение с тях пирамидите ще изглеждат като детска играчка. Ще заповядам да построят сфинкс седем пъти по-голям от този, който е край Мемфис и гледа към пустинята, но ще заповядам да му дадат моя образ. Бъдещите векове ще говорят само за този паметник и за мене.
— Със своите стихове ти си издигна вече паметник не седем, а три пъти по седем по-голям от Хеопсовата пирамида — каза Петроний.
— Ами с песните? — попита Нерон.
— Ах! Ако беше възможно да ти издигнат статуя като статуята на Мемнон, която да издава твоя глас при изгрев слънце, моретата около Египет винаги щяха да гъмжат от кораби, на които тълпи от трите части на света щяха да идват, за да чуят песните ти.
— Уви, кой може да направи това? — рече Нерон.
— Но ти можеш да заповядаш да те изваят от базалт, като водач на квадрига.
— Наистина! Ще го сторя!
— Така ще направиш подарък на човечеството.
— В Египет ще се оженя за вдовицата Луна и ще бъда наистина бог.
— А на нас ще дадеш за жени звездите и ние ще образуваме ново съзвездие, което ще се нарече съзвездие на Нерон. Вителий обаче ожени за Нил, за да ражда хипопотами. На Тигелин подари пустинята и той ще стане цар на чакалите…
— А какво определяш за мен? — запита Ватиний.
— Да те благослови Апис! Ти устрои такива величествени игри в Беневент, че не мога да ти желая лошото: направи чифт обувки за Сфинкса, чиито лапи мръзнат от нощната роса, а после ще направиш и на колосите, които образуват алеи пред храмовете. Там всеки ще намери своя занаят. Домиций Афер например ще бъде пазител на съкровището, понеже е прочут със своята честност. Обичам, цезарю, да мечтаеш за Египет, а това, че отложи заминаването си, ме тревожи.
Нерон каза:
— Вашите смъртни очи не видяха нищо, защото божеството е невидимо и се явява само на когото иска. Знайте, че когато бях в храма на Веста, самата тя застана до мен и ми каза на ухото: „Отложи заминаването.“ Това стана така неочаквано, че аз се уплаших, макар че за такова очевидно покровителство от страна на боговете трябва да съм им благодарен.
— Всички се уплашихме — каза Тигелин, — а весталката Рубрия падна в несвяст.
— Рубрия! — рече Нерон. — Каква белоснежна шия има тя!
— Но и тя се изчервява, божествени цезарю, щом те види…
— Да! И аз забелязах това. Това е странно! Весталка! Има нещо божествено във всяка весталка, а Рубрия е толкова хубава!
Тук той се замисли за момент, а след това попита:
— Кажете ми, защо хората се страхуват повече от Веста, отколкото от другите богове? Какво значи това? Ето, аз самият се уплаших, макар че съм най-върховният жрец. Помня само, че паднах възнак и щях да се сгромолясам на земята, ако някой не ме беше задържал. Кой ме задържа?
— Аз — отговори Виниций.
— Ах ти, „суровият Арес“! Защо не беше в Беневент? Казаха ми, че си бил болен и наистина лицето ти е променено. Да! Чух, че Кротон щял да те убие? Вярно ли е това?
— Да — счупи ми рамото, но аз се защитих.
— Със счупено рамо?
— Помогна ми един варварин, който беше по-силен от Кротон.
Нерон го погледна с учудване: